— Да, милорд. — Напълно удовлетворен, Паркинс се усмихна зад гърба му.
Бригъм навъсено излезе от къщата и се запъти към конюшнята да размени няколко думи със своя коняр. Едва съмваше, помисли той, а вече бе участвал в два спора. В движение свали палтото си. Господи, колко би било хубаво да се метне на седлото и да препусне. Далеч оттук, помисли Бригъм, погледна зад гърба си и погледът му безпогрешно се спря върху прозореца на Серина. Далеч от нея, поправи се яростно.
Тя цяла вечер бе успявала да го избягва. А когато не успяваше, спомни си Бригъм ядосано, бе говорила с глас, студен като земята, по която вървеше сега.
Едва ли можеше да я обвинява след начина, по който се бе държал с нея.
Обвиняваше я, напълно я обвиняваше. Серина бе тази, която го бе предизвиквала и вбесявала, докато нервите му не издържаха. Тя бе тази, която се беше била с него като фурия, докато го бе изкарала от равновесие. Никога, никога през живота си той не бе проявявал към жена каквото и да е физическо насилие. Когато правеше любов, бе страстен, ала никога груб, искаше всичко, но никога насила.
Със Серина едва се бе въздържал да не съдере дрехите от гърба й и да я обладае като луд.
Тя бе виновна за всичко. Ако бе успял да преполови третото десетилетие от живота си, без да се държи лошо с никоя жена, освен с една, със сигурност виновна бе тази жена. Тя го предизвикваше, помисли Бриг злобно. Тя му се подиграваше. Тя го очароваше.
Да я вземат дяволите! Изрита едно камъче по пътя си — петното върху блестящия ботуш на Негова светлост щеше да наскърби Паркинс — и му се искаше да може да отхвърли Серина от пътя си също толкова лесно, както и камъка.
Почти цяла седмица щеше да е далеч от нея. Когато се върнеше, тази лудост, която го бе обзела, щеше да е преминала. Тогава щеше да се отнася към нея с искрено уважение и незаинтересованост, както се полагаше да се отнася към сестрата на най-близкия си приятел.
И нямаше, при никакви обстоятелства нямаше да си мисли как се разтопяваше тялото й под неговото.
Определено нямаше да си спомня вкуса на устните й, нито как те се бяха разгорещявали и разцъфвали под неговите целувки.
И дяволите да го вземат, ако си позволеше да си спомни как бе звучало името му, когато тя го бе произнесла, само веднъж, увлечена от страст.
Не, той никога нямаше да направи никое от тези неща, ала можеше да я убие, ако отново се изпречеше на пътя му.
Стигна до конюшнята нервен и в отвратително настроение. Преди да посегне към вратата, тя се разтвори рязко и Серина, залитайки, излезе навън. Лицето й бе бледо, очите й изтощени, роклята й опръскана с кръв.
— Рина, Боже мой! — Сграбчи я за раменете толкова бързо, че тя извика, а после силно я притисна към себе си. — Какво се е случило? Къде си ранена? Кой направи това с теб?
— Какво? Какво? — Лицето й се озова притиснато към палтото му, а ръката, която я галеше по косите, трепереше.
— Бриг… Лорд Ашбърн… — Но й бе трудно да мисли, когато Бриг я прегръщаше, сякаш никога нямаше да я пусне. Когато я прегръщаше, помисли Серина замаяно, сякаш я защитаваше и обичаше. Едва се сдържа да не се сгуши в него. — Милорд…
— Къде е той? — настоя Бригъм, отдръпна я от себе си и, докато продължаваше да я прегръща през кръста, изтегли меча си. — За Бога, той няма да живее по-дълго, отколкото ще ми отнеме да го убия. Зле ли си ранена, любов моя?
Устата й просто увисна отворена. Той я държеше нежно, сякаш се страхуваше да не я счупи, въпреки че в очите му гореше пламъкът на убийството.
— Луд ли сте? — успя да попита. — Кого искате да убиете? И защо?
— Защо ли? Как защо? Покрита си с кръв и ме питаш защо.
Тя смутено сведе поглед към роклята си.
— Разбира се, че има кръв. При раждане винаги има кръв. Ние с Джем половината нощ се мъчихме с Бетси. Тя има близнаци и вторият не се появи толкова лесно, както първият. Малкълм е извън себе си от радост.
— Раждане… — повтори Бригъм объркано.
Серина облиза устни и си помисли, че той може би имаше нужда от някое от лекарствата на Гуен.
— Да нямате температура?
— Много съм си добре. — Бригъм отстъпи назад и прибра меча в ножницата. — Моля за извинение, госпожице. Реших, че кръвта е ваша.
— О! — Тя отново погледна глуповато към роклята си, едновременно трогната и смутена от обяснението му. Доколкото знаеше, никой досега не бе вадил меч заради нея. Не можеше да измисли какво да каже. Той се бе втурнал да я защитава, сякаш трябваше да се пребори с цяла армия. И я бе нарекъл своя любов. Серина стисна устни. Може би наистина имаше температура. — Трябва да се измия.
Бригъм се прокашля. Чувстваше се пълен глупак.