Камерън Локийл, действителният вожд на клана, докато баща му бе в изгнание, обещаваше на принца сърцето си, ала с уговорки.
— Ако се бием без подкрепата на френските войски, англичаните ще нахлуят в нашите земи и ще ни изтикат в планините и пещерите. Кланът Камерън е верен на истинския крал, но могат ли клановете сами да се изправят срещу обучената войска на Англия? А една загуба сега би прекършила гръбнака на Шотландия.
— Е, и какво да правим тогава? — Джеймз Макгрегър, наследник на Роб Рой, стовари юмрук на масата. — Да стоим с мечове, скрити в ножниците? Да седим до камините, да остаряваме и да чакаме възмездие? На мен например ми се повдига от курфюрста и от неговата германска кралица.
— Ако мечът е в ножницата, не може да се счупи — отвърна тихо Локийл.
— Да — кимна през масата един от водачите на Маклойд, надвесен над чашата си с портвайн. — Макар да е срещу волята ми да не правим нищо, лудост е да се бием, ако няма да победим. И преди сме губили и сме плащали скъпо за това.
— Макгрегърови до един застават зад принца — обяви Джеймз и в очите му светна застрашителният пламък на битката. — Както ще стоим зад него и когато вземе трона.
— Да, момче — намеси се успокоително Иън. Той знаеше, че Джеймз бе наследил верността на баща си и доста от неговото коварство и любов към интригата, ала не и самообладанието му. — Ние стоим зад принца, но трябва да мислим не само за тронове и несправедливости. Локийл е прав. Такава война не може да се започне необмислено.
— Като жени ли ще се бием тогава? — настоя Джеймз. — Само на приказки?
Достатъчно уиски бе изпито, за да се разгорещят страстите. Думите на Джеймз вече бяха предизвикали сърдит ропот. Преди да бе успял да каже още нещо, Иън отново заговори и привлече вниманието на мъжете към себе си.
— Ние се бием като бойци от кланове, както нашите бащи и техните бащи. Бил съм се до твоя баща, Джеймз — добави тихо. — И до теб, когато двамата бяхме млади — обърна се към Локийл. — С гордост обещавам моя меч и меча на сина ми на Стюартите. Когато се бием, трябва да се бием не само с меч и брадва, а и със студена глава и хитрост.
— Ала знаем ли ние, че принцът има намерение да се бие? — попита някой от масата. — Събирали сме се и преди, зад баща му, и нищо не излезе.
Иън направи знак отново да му напълнят чашата.
— Бригъм, ти си бил с принца във Франция. Кажи ни какви са неговите намерения.
Масата притихна, така че Бригъм не повиши глас:
— Той има намерение да се бие за своите права и за правата на своята династия. В това не може да има съмнение. — Замълча да огледа лицата около него. Всички слушаха, но никой не изглеждаше във възторг от думите му. — Разчита, че якобитите тук и в Англия ще се бият с него и се надява да убеди крал Луи да подкрепи неговата кауза. Ако французите застанат зад него, мисля, че несъмнено ще може да разделя враговете си и да пробие. — Вдигна чаша, за да спечели време. — Без тях ще са необходими смели действия и обединен фронт.
— Клановете от низините ще се бият на страната на английската армия — обади се Локийл и тъжно помисли за смъртта и разрушенията, които щяха да останат след тях. — А принцът е млад, неопитен в бой.
— Да — съгласи се Бригъм. — Ще има нужда от опитни мъже, и съветници, и бойци. Не се съмнявайте в неговите амбиции, нито в неговата решителност. Той ще дойде в Шотландия и ще издигне своето знаме. Ще има нужда зад него да застанат клановете, с меч и сърце.
— Моите ги има — заяви Джеймз и вдигна предизвикателно чашата си.
— Ако намерението на принца не може да се разколебае — каза бавно Локийл. — Камерънови ще се бият до него.
Разговорът продължи и през нощта, и през следващия ден, и през по-следващия. Някои бяха убедени, мечовете и хората им бяха поставени в разположение. Други далеч не бяха окуражаващи.
Когато си тръгнаха от Макдоналдови, небето бе мрачно като мислите на Бригъм. Искрящата амбиция на Чарлз много лесно можеше да загуби блясъка си.
ШЕСТА ГЛАВА
Серина седеше пред пращящия огън в спалнята по нощница, а майка й разресваше и изсушаваше косите й. На Фиона това навяваше спомени, и сладки, и тъжни, за детството на дъщеря й. Колко пъти бяха седели така, Серина сгушена пред огъня, кожата й поруменяла от банята. Тогава бе лесно да се облекчи всяка болка или да се разреши всеки проблем.
Сега детето бе вече жена, помисли Фиона, с женски потребности и женски страхове. Щеше да дойде време, когато и нейното малко момиченце щеше да седи пред собствената си камина.