Обикновено, когато бяха заедно, Серина непрекъснато говореше, питаше, разказваше, смееше се. Сега бе странно притихнала, приковала поглед към огъня, отпуснала ръце в скута си. През отворената врата се чуваше как Гуен и Малкълм развличат Кол с някаква игра. В стаята долитаха приглушен смях и тържествуващи възклицания.
От всичките си деца Фиона се безпокоеше най много за Серина. Кол бе своеволен, наистина, ала достатъчно приличаше на баща си, за да е сигурна, че ще намери своя път. Гуен бе мила и с добро сърце. Фиона не се съмняваше, че добродушието и нежността й ще й намерят добър съпруг. А Малкълм… Тя се усмихна и прокара гребена през дългата влажна коса на Серина. Той бе чаровен и палав, умен като дяволче, както казваше любещият му баща.
Серина бе тази, която бе наследила и неспокойния нрав на Макгрегърови, и лесно ранимото сърце. Серина бе тази, която еднакво страстно мразеше и обичаше, която задаваше въпроси, на които не може да се отговори, която помнеше прекалено добре онова, което би трябвало да се забрави.
Това безпокоеше най-много Фиона. Онази отвратителна случка бе оставила белег не само в нея, а и в дъщеря й. Фиона все още носеше следите от начина, по който се бе отнесъл с нея английският офицер. Не по тялото си, а по сърцето си. И се страхуваше, че белезите никога няма да избледнеят и от сърцето на Серина. Но докато Фиона тайно носеше своя позор, омразата на Серина често гореше в очите й и избликваше невъздържано от устата й.
Фиона никога нямаше да забрави как през онази страшна нощ малката й дъщеря я бе мила, утешавала, бе успокоявала болката и в тялото, и в сърцето й. Както нямаше да забрави и колко дива бе станала Серина след това, какво безпокойство я караше да тича сама из гората, да избухва при всяка истинска или въображаема обида към семейството. Като майка тя се безпокоеше за очевидното презрение на Серина към мъжете, които се опитваха да я ухажват.
Сега това, което я тревожеше, бе необичайната мълчаливост на дъщеря й. Фиона не за пръв път се зачуди как една майка трябва да се държи с порасналото си дете.
— Много си тиха, скъпа моя. Мечти ли виждаш в огъня?
Серина се поусмихна.
— Винаги си казвала, че може, ако човек много се вгледа. — Ала тази нощ бе гледала и бе видяла само горящо дърво.
— Напоследък почти не излизаш. Не се ли чувстваш добре?
— Не, аз просто… — Замълча, защото не бе сигурна, че ще може да го обясни пред себе си, какво остава пред майка си. — Неспокойна съм, предполагам. Искам да дойде пролетта. — Отново потъна в мълчание и се загледа в огъня. — Кога мислиш, че ще се върне татко?
— Утре. Може би вдругиден. — Фиона неуморно прекарваше четката през косите на Серина. Замисленото настроение на дъщеря й бе започнало в деня, в който мъжете тръгнаха на лов. — Безпокоиш ли се за него?
— Не. — Тя въздъхна и размърда нервно ръце в скута си. — Понякога се тревожа как ще свърши всичко това, но не се безпокоя за татко. — Рязко сплете пръсти да ги укроти. — Бих искала да съм мъж.
Последните думи малко поуспокоиха Фиона, тъй като бяха типични за дъщеря й. Тя със смях я целуна по върха на главата.
— Тази пък глупост каква е?
— Наистина. Ако бях мъж, нямаше да трябва винаги да седя и да чакам. — И да искам, добави наум, да искам нещо толкова мъгляво, че да не мога да го обясня.
— Ако беше мъж, щеше да ми отнемеш едно от най-големите удоволствия в моя живот.
Серина отново въздъхна и притихна.
— Бих искала повече да приличам на теб… И на Гуен.
— Ти си такава, каквато си се родила, миличка, и нищо не може да ме радва повече.
— Бих искала да те радвам. Бих искала да можех.
— Какво, още една глупост?
— Понякога знам, че те разочаровам.
— Не, не ме разочароваш, никога. — За момент Фиона обви ръце около нея и притисна бузата си към нейната. — Когато се роди, аз благодарих на Бога, че те подари на мен жива и здрава. Сърцето ми беше разбито, след като загубих две бебета между Кол и теб. Страхувах се, че няма да имам повече деца и тогава ти се появи, мъничка и силна като кон. Колко ме измъчи с раждането! Акушерката казваше, че си излязла на бял свят със зъби и нокти. Жените не ходят на война, Серина, ала ще ти кажа, че на света нямаше да има деца, ако мъжете трябваше да ги раждат.
Това накара Серина да се разсмее. Тя подви крака под себе си и се намести по-удобно.
— Помня, когато се роди Малкълм, татко отиде в конюшнята и се напи.
— Така беше с всички вас — усмихна се Фиона. — Той е мъж, който по-скоро би се изправил срещу сто драгуна само с една кама, вместо кракът му да стъпи в стая, където се ражда.
— Откъде знаеше… Когато го срещна, как разбра, че го обичаш?