— Не съм сигурна, че съм разбрала. — Фиона се загледа в огъня и се унесе в спомени. — Първият път беше на един бал. Ние с Алис Макдоналд и Мери Маклойд бяхме първи приятелки. Родителите на Алис Макдоналд даваха бал по случай рождения й ден. Макдоналдови от Гленфинън. Както знаеш, Доналд, добрият приятел на баща ти, е брат на Алис. Алис беше в зелено, Мери в синьо, а аз в бяло с перлите на баба ми. Бяхме си напудрили косите и си мислехме, че сме много красиви.
— Знам, че наистина си била красива.
Фиона въздъхна, спря да разресва и облегна ръце на раменете на дъщеря си да си почине.
— Музиката беше много весела, а мъжете толкова красиви. Баща ти накара Доналд да ни запознае и ме покани на танц. Приех, разбира се, но се чудех какво правя с тази мечка. Той сигурно щеше да ме настъпва по пръстите и да съсипе новите ми бални пантофки.
— Ох, мамо, не ми казвай, че си мислила, че татко не е можел да танцува.
— Така мислех и той ми показа, че не съм била права, както ти си виждала много пъти. Никой не танцуваше с повече грациозност и лекота от Иън Макгрегър.
Серина си представи своите родители, млади и танцуващи първия си танц. Стана й приятно.
— Значи ти се влюби в него заради начина, по който той танцуваше?
— Не, всъщност не. Флиртувах с него, признавам си. Ние с Алис и Мери се бяхме наговорили да флиртуваме с всички мъже на бала и да събираме ухажори. Бяхме решили, че ще си изберем за съпрузи само най-красивите, най-елегантните и най-богатите мъже.
Серина изненадано я погледна през рамо. — Ти, мамо?
— Да, аз бях доста суетна и самоуверена. — Фиона се засмя и се потупа по едва започващата да посребрява коса. — Нали разбираш, баща ми ужасно ме беше разглезил. Следващия ден баща ти се отби у Макдоналдови, където бях отседнала. За да пояздят с Доналд, така каза, ала се постара да видя как крачи около къщата, сякаш бе негова. През следващите седмици се изпречваше на пътя ми повече пъти, отколкото можех да преброя. Той не беше най-красивият, най-елегантният или най-богатият, обаче накрая исках точно него.
— Но как разбра? — настоя Серина. — Откъде можеше да си сигурна?
— Когато сърцето ми заговори по-силно от главата — промълви Фиона и се вгледа в дъщеря си. Значи това бе проблемът, осъзна тя и се зачуди как бе успяла да не види признаците. Дъщеря й се влюбваше. Бързо прехвърли наум имената и лицата на младите мъже, които минаваха край тях. Не си спомняше Серина да бе удостоила нито един от тях дори с поглед. Всъщност, помисли Фиона и се намръщи, Серина бе отпратила повечето от тях с подвити опашки.
— Трябва да има нещо повече. — Серина бе смутена и неудовлетворена. — Трябва да е било правилно, да е имало смисъл. Ако татко беше различен, ако не вярвахте в едни и същи неща, ако нямахте един и същ произход, сърцето ти никога нямаше изобщо да заговори.
— Любовта не държи сметка за разликите, Рина — каза бавно Фиона. През ума й бе минала неочаквана мисъл, от която тя не знаеше да се смее ли, да плаче ли. Да не би дъщеря й, нейната дива, опърничава дъщеря, да се бе влюбила в английския лорд? — Мила моя — погали я Фиона по бузата, — когато любовта се случи, тя обикновено е правилна, ала рядко има смисъл.
— Бих предпочела да остана сама! — възрази Серина разгорещено. Очите й блестяха на светлината от огъня, едновременно объркани и решителни. — Бих предпочела да съм само леля на децата на Кол, Гуен и Малкълм, вместо да се обвържа с мъж, който ще ме направи нещастна.
— Сега говори главата ти, гневът ти. — Ръката на Фиона бе нежна като гласа й. — Да се влюбиш е страшничко, особено ако се бориш срещу любовта.
— Не знам. — Тя обърна глава и подложи буза под дланта на майка си. — Ох, майко, защо не знам какво искам?
— Когато му дойде времето, ще разбереш. И ти, най-храброто от децата ми, ще го приемеш.
Пръстите й внезапно замръзнаха. И двете чуха тропота от приближаващи се коне. За момент, в светлината на огъня, и двете си спомниха за едно друго време, за една друга нощ.
— Татко се връща по-рано. — Серина се изправи и хвана майка си за ръка.
— Да. — Фиона се насили постепенно да се успокои. — Ще иска да хапне нещо топло.
Мъжете бяха препускали неуморно в желанието си да спят в собствените си легла. Наистина бяха ловували и се върнаха натоварени с прясно убити елени, зайци и диви патици. Къщата, доскоро толкова тиха, избухна от виковете и заповедите на Иън. Серина, само по нощница, бе решила да остане горе, но чу, че баща й я вика.
Понечи да приглади косите и полата си, после с отвращение се спря. Едва ли имаше значение как изглежда. Слезе долу и видя как баща й, все още зачервен от вятъра, целува сърдечно Гуен. Кол седеше до камината, широката нощница покриваше коленете му, а на облегалката на стола му бе кацнал смеещият се Малкълм.