Бригъм стоеше пред огнището с чаша в ръка, другата ръка пъхната в джоба на брича му. Косата му бе разрошена от ездата, ботушите му покрити с кал. Колкото и да си повтаряше да не го прави, очите й се насочиха към неговите. За три удара на сърцето не съществуваше нищо друго и никой друг.
Както и за него. Той я изгледа как влиза с развяваща се тъмнозелена роба, с блестящи като огън коси. Пръстите му стиснаха оловната чаша толкова бързо, толкова силно, та му се стори, че могат да я сплескат. Съзнателно ги отпусна и й се поклони иронично. Тя вирна брадичка и повече от всичко му се прииска да прекоси стаята и да я притисне към себе си.
— Ето я моята малка планинска дива котка! — Иън разтвори ръце. — Имаш ли една целувка за татко си?
Серина му се усмихна дръзко:
— Може и да имам. — Приближи се до него и скромно го целуна по бузата. После със смях обви ръце около врата му и го възнагради с нова звучна целувка. Той я вдигна и я завъртя два пъти.
— Това се казва хубаво момиче — съобщи Иън на стаята като цяло. — Ако един мъж оживее от ноктите й, наградата ще си струва.
— Аз не съм награда за никой мъж. — Тя силно и без никакво уважение го дръпна за брадата и си спечели плясване по дупето и усмивка.
— Виждаш, че говоря истината, Бриг. Бива си я. Намислил съм да я дам на Дънкан Макинън, почти всяка седмица ме моли решила да остане горе, но чу, че баща й я вика.
— Може, татко — отвърна Серина кротко. — Няма да е толкова досаден, като го разсека на две.
Той отново се разсмя. Макар че обичаше всичките си деца, Серина най-много му лежеше на сърце.
— Напълни ми чашата, дете, и на другите. Младият Дънкан не ти е прилика.
Серина се подчини, подаде му чашата и се приближи към Бригъм да напълни и неговата. Бе невъзможно да се въздържи и да не вдигне поглед към него, нито да не позволи в очите й да светне предизвикателство.
— Както може би който и да е мъж — отговори тя.
Когато му се хвърлеше ръкавица, Бригъм се чувстваше длъжен да я вдигне.
— Възможно е, милейди, още никой да не ви е научил да си прибирате ноктите.
— Истината е, милорд, че никой, който се е опитвал, не е оживял.
— Изглежда имате нужда от мъж, направен от по-здрав материал.
Серина вдигна вежди, сякаш го оценяваше.
— Повярвайте ми, аз нямам нужда от никакъв мъж.
Очите му я предупреждаваха, че може да й докаже колко не е права, ала той само се усмихна:
— Простете ми, мадам, но една горда кобила рядко разбира нуждата от ездач.
— Ох, моля ви се — прихна Кол и вдигна ръка. — Не му играй по свирката, Рина. Този човек може да продължава така часове наред и ти никога няма да го победиш. Имай милост и донеси каната насам. Чашата ми е празна.
— Както и главата ти — забеляза тя и наля уиски в протегнатата му чаша.
— Чакай, момиче, не ме яж. Аз още съм болен.
— Така ли? — Серина с усмивка измъкна питието от ръката му. — Значи ти трябва някоя от отварите на Гуен, не уиски. — Лисна го, преди да бе успял да си го вземе обратно.
— Моме! — Със смях я придърпа в скута си. — Сипи ми още и аз ще запазя твоите тайни.
— Ха! Какви тайни?
Кол приближи устни към ухото й и прошепна само една дума:
— Брич.
Тя изруга полугласно и отново му напълни чашата.
— Значи не си бил толкова болен, че да не можеш да ме шпионираш през прозореца — прошепна Серина.
— Един мъж използва каквито оръжия има под ръка.
— Ако не престанете да се заяждате, деца… — Иън изчака всички очи да се насочат към него. — Намерихме Макдоналдови в добро здраве. Дениъл, братът на Доналд, отново е станал дядо. За трети път, за мой позор. — Погледна към двете си по-големи деца, които за момент забравиха раздразнението си един от друг и се усмихнаха на баща си с еднакви усмивки. — Е, вие двамата можете да се хилите като глупаци, докато пренебрегвате задълженията си към клана. Един по-добър баща вече щеше да ви е оженил, доброволно или не.
— Няма по-добър баща от нашия — заяви Серина и той омекна.
— Да оставим това. Поканих Меги Макдоналд на гости.
— О, Боже мили! — простена Кол. — Тъкмо говорехме за досада.
Забележката му спечели едно перване през ухото от сестра му.
— Да ти напомня, че тя ми е голяма приятелка. Кога идва?
— Следващата седмица. — Иън погледна строго към сина си. — А аз, моето момче, ще ти напомня, че никой гост в нашия дом не е досаден.
— Досаден е, ако през цялото време ти се мотае в краката и не можеш да направиш и една крачка, без да се спънеш в него. — Ала отстъпи, защото знаеше, че гостоприемството бе въпрос на чест и традиция. — Без съмнение сега е пораснала и ще е доволна да си прави компания с Рина и Гуен.