Следващите дни преминаха в суматохата на приготовленията за очакваното посещение. Както бе навикът на Фиона, дървените и сребърни прибори бяха излъскани, угощението бе приготвено, подовете изтъркани. Серина бе доволна, че се намира на работа и бе прекалено свикнала на труд, за да се оплаква от допълнителните задължения. Очакваше с нетърпение компанията на момиче на нейната възраст, с което са били приятелки от деца.
Сега, когато Кол се бе поправил, двамата с Бригъм често излизаха на езда, понякога с Иън и други мъже, понякога сами. Нощем имаше разговори за каузата на якобитите и за следващия ход на принца. Носеха се слухове през хълмове и долчинки, през потоци и гори. Принцът бил тръгнал. Принцът бил в Париж. Принцът изобщо нямало да дойде.
Веднъж в гостната дотича куриер със съобщение за Бригъм. Вратите останаха затворени часове наред и конникът си тръгна по тъмно. Каквито и новини да бе донесъл, те така и не стигнаха до жените, от което Серина бе много възмутена.
В кухнята, където огънят пламтеше, тя се занимаваше с прането, нейната част и на Гуен. Бе разменила с нея прането срещу лъскането. Това я устройваше. Предпочиташе да тъпче върху чаршафите в голямата каца, вместо да й се схващат пръстите с восъка за търкане.
Със запретната пола газеше във вода до прасците. Приятно й беше, че изразходва енергия, както й бе приятно усамотението в кухнята. Госпожа Драмънд бе отишла на гости при една съседка, за да си обменят рецепти и клюки, Малкълм си учеше уроците, а майка им надзираваше подготовката на гостната.
Серина подскачаше като пони в изстиващата вода, като си тананикаше, за да направи работата по-малко монотонна и за да поддържа ритъма.
Чудеше се дали Бригъм е решил, че Меги Макдоналд е красива и дали й е целунал ръка по същия начин, както веднъж на нея.
Какво значение имаше? Започна да тъпче по-енергично. Откак се бе върнал, той почти не я бе погледнал и тя предпочиташе да е точно така. Бригъм не означаваше нищо за нея, поне не повече от бодлив трън край пътя.
Искаше й се той да си отиде. Серина започна да тъпче още по-силно, докато водата стигна до ръба на кацата. Искаше й се Бригъм да отнесе студения си глас й горещите си очи обратно в Лондон… Или по дяволите, все едно. Искаше й се той да падне в реката и да се простуди, а после да залинее, бавно, мъчително. А още по-добре, искаше й се да дойде, да падне на колене и да я моли за една усмивка.
Разбира се, тя щеше само да му се присмее. Искаше й се…
Престана да иска, престана да пере, престана да мисли, когато Бригъм влезе в стаята. Той се стъписа, също както и Серина. Бригъм мислеше, че тя е заета горе с майка си или в столовата със сестра си. Дни наред се стараеше да я избягва и неловкостта и удоволствието да бъде в нейната компания го измъчваха.
Сега Серина бе тук, сама в сгорещената кухня, лицето й зачервено от усилието, косите й измъкнати от фибите, а полата й… Мили Боже!
Краката й бяха бели и мокри, стройни крака, за които всеки мъж можеше да мечтае. Преди да бе успял да се овладее, се загледа в една капка, която се плъзна по коляното й, по гладкия прасец и в легена. Тихо подсвирна.
— Е, това е една неочаквана и очарователна домашна сценка.
— Нямате работа в кухнята, лорд Ашбърн.
— Баща ти ме убеждаваше да се чувствам у дома си. Тъй като всички са заети, реших, че по-малко ще преча, ако дойда и измоля от госпожа Драмънд малко супа.
— Супата е в гърнето — посочи тя. — Вземете си и си я отнесете. Имам си прекалено много работа, за да ви прислужвам.
— Виждам. — Той се бе съвзел достатъчно, за да може да се приближи. — Мадам, уверявам ви, че никога вече няма да спя по същия начин, след като знам как са прани чаршафите ми.
Серина преглътна смеха си и започна отново да тъпче.
— Това върши работа, сесънек, и то добре. А сега, ако отидете да си гледате работата, аз ще си гледам моята, преди да е изстинала водата. — Вдъхновена сигурно от самия дявол, тя силно тропна с крак и разплиска водата по брича му. — О, извинете, милорд. — Не можа да се въздържи и прихна.
Бригъм погледна към брича си и кисело поклати глава:
— Може би мислиш, че и това има нужда от пране?
— Хвърлете го вътре — предложи Серина дръзко. — Отдавна ми се иска да изритам брича ви.
— Така ли? — Той посегна към токата и с удовлетворение видя как очите й се разширяват. Изчервена до корените на косите си, тя отстъпи назад и едва не цопна във водата.
— Бригъм…
Той я хвана, преди да бе паднала и да бе разляла водата из цялата кухня.
— Ето, знаех си, че ще те накарам пак да го кажеш. — Бе обвил с ръка кръста й, другата бе в косите й. Останалите фиби цамбурнаха във водата и потънаха. Серина стоеше объркана, ръцете й бяха уловени между телата им.