Тя се вкопчи в раменете му. Почти се страхуваше, че ще се разтопи и ще се излее през ръцете му.
— Бригъм…
— Кажи — настоя той и очите му блеснаха.
Главата й се въртеше и Серина я тръсна.
— Не.
— Серина, аз свърших в… — Гуен бутна вратата и замръзна с отворена уста, като видя сестра си в прегръдка с техния гост. Серина, боса, повдигната на пръсти, стискаше красивото сако на Бригъм. А той… Младежкото въображение на Гуен я накара да пламне. — Извинявайте — успя да прошепне и продължи да стои на вратата и да гледа от единия към другия, без ни най-малка идея какво да направи.
— Гуен… — С повече ярост, отколкото достойнство, Серина се отскубна от ръцете на Бригъм. — Лорд Ашбърн просто…
— Целуваше сестра ти — довърши той студено.
— О! — Гуен видя как Серина хвърли на Бригъм един вбесен поглед. — Извинявайте — повтори тя, като се запита дали ще е по-добре да си отиде, или да остане.
Развеселен, Бригъм гледаше как Гуен се бори с чувството за благоприличие, докато Серина изфуча към бюфета и започна да тропа с паници.
— Няма нужда да се извиняваш на никого — заяви тя сприхаво. — Лорд Ашбърн искаше супа.
— Вярно е, ала както понякога се случва, получих всичко, с което апетитът ми може да се справи за момента. Ако ме извините, дами… — Той излезе и леко трепна, когато една купа улучи вратата.
СЕДМА ГЛАВА
— Крал Луи няма да се намеси. — Бригъм стоеше пред камината, сключил ръце зад гърба си. Въпреки че очите му бяха спокойни и позата му свободна, гласът му бе мрачен. — Колкото повече време минава, толкова е по-малко вероятно той да подкрепи принца със злато или с хора.
Кол хвърли на масата писмото, което бе пристигнало сутринта по куриер, стана и закрачи из стаята. За разлика от Бригъм, нетърпението му изискваше пространство и движение.
— Преди една година Луи беше повече от готов да предостави помощ. Готов? По дяволите, той нямаше търпение да я предостави.
— Преди една година — подчерта Бригъм, — Луи мислеше, че Чарлз може да му бъде полезен. След като миналия март френското нашествие беше отменено, принцът е до голяма степен пренебрегван във френския двор.
— Значи ще се справим без французите. — Кол се обърна и погледна първо към Бригъм, после към баща си. — Планинците ще се бият за Стюартите.
— Да — съгласи се Иън. — Но колко ще са? — Вдигна ръка да спре сина си, който бе готов да се впусне в разгорещен спор. — Волята и сърцето ми си остават непроменени. Когато дойде времето, Макгрегърови се бият за истинския крал. Ала това, което ни трябва, е единство, а също и численост. За да победим, клановете трябва да се бият като един.
— Както сме се били преди. — Кол тропна с юмрук. — И пак ще се бием.
— Де да беше вярно. — Гласът на Иън бе тих, вразумителен и изпълнен със съжаление. И стар, помисли той и въздъхна наум. Остаряването бе най-противното нещо. — Не можем да се лъжем, че всеки вожд в Шотландия стои зад истинския крал или че ще събере своя клан да помага на принца. Каква армия ще се изправи срещу нас, Бриг?
Бригъм взе от масата писмото, погледна го още веднъж и го хвърли в камината.
— Всеки момент чакам новини от моите хора в Лондон.
— Колко още трябва да чакаме? — Кол отново седна и се вторачи в огъня. — Колко още месеца, колко още години само ще седим и ще си говорим, докато курфюрстът дебелее на трона?
— Мисля, че времето за бунта ще дойде по-скоро, отколкото си мислиш — промълви Бригъм. — По-скоро, отколкото може да сме готови. Принцът е нетърпелив.
— Планинските вождове ще се срещнат отново. — Иън забарабани с пръсти по облегалката на стола си. Като всеки мъдър военачалник, той предпочиташе да планира своята война, преди да вдигне меч. — Трябва да внимаваме тези събирания да не събудят подозренията на Черните стражи.
Кол енергично изруга при споменаването на планинците, вербувани от Англия за поддържането на реда в Шотландия.
— Още един лов? — предложи Бригъм.
— Намислил съм нещо по-различно. — При звука на приближаващата се карета Иън се усмихна и изтръска лулата си. — Един бал, момчета. Време е да се позабавляваме. А според мен момичето, което идва, е доста добра причина да изметем паяжините.
Бригъм вдигна завесите тъкмо навреме, за да види как Серина се втурна по стълбите към чакащата карета. От нея слезе едно тъмнокосо момиче и потъна в прегръдките й.