Выбрать главу

Нямаше да бъде любовница на никой мъж. И със сигурност нямаше да бъде любовница на англичанин. Нямаше значение каква магия я караше да чувства, Серина никога нямаше да опозори себе си или своето семейство. Ако го избягваше, това не бе защото се страхуваше, а защото бе разумна.

— Замечта се, любов моя — прошепна Бригъм и тя подскочи стреснато. — Надявам се, че за мен.

— Мечтая за кравите, които трябва да се издоят — процеди Серина през зъби. Когато той се засмя, тя вдигна упорито глава и реши да заговори с Меги. В момента приятелката й искреше от смях и се усмихваше красиво на Кол, а брат й се бе изчервил и гледаше с изцъклен поглед.

— Очевидно Кол, в края на краищата, не намира госпожица Макдоналд досадна — отбеляза Бригъм.

— Прилича на ударен по главата.

— Или пронизан през сърцето със стрелата на Купидон.

Очите й се разшириха, после, се присвиха замислено и след момент и Серина трябваше да се помъчи да сдържи смеха си.

— Кой би си помислил? — Наведе се по-близо до Бригъм, прекалено развеселена, за да не го направи. — Мислиш ли, че ще започне да й рецитира стихове?

Той улови полъха от косите й и си представи как заравя лицето си в тях. Тази жена бе създадена да го подлудява в един момент му се озъбваше, в следващия му се усмихваше.

— Известно е, че мъжът прави и по-лоши неща, когато е засегнат.

— Но Кол? Кол и Меги? Преди няколко години той се чудеше как да се отърве по-бързо от нея.

— А сега тя е една красива жена.

В нея се обориха пристъп на ревност и чувство на приятелство.

— Да — измърмори Серина и за момент се зачуди какво би било да е дребна и крехка. — Ти изглежда определено мислиш така.

Бригъм вдигна вежди и в ъгълчетата на устните му заигра усмивка.

— Лично аз предпочитам зелени очи и остър език.

Тя го погледна и неволно се изчерви.

— Аз, милорд, нямам опит със салонните флиртове.

— Значи това може би е още едно нещо, на което трябва да те науча.

Серина реши да се оттегли, вместо да се сражава с ръждясал меч.

— Ела, Меги, ще те заведа в стаята ти.

Компанията на Меги бе точно разнообразието, от което Серина имаше нужда. Почти две години не се бяха виждали, ала времето и разстоянието се стопиха. Говореха до късно през нощта, яздеха заедно из гората, разхождаха се с километри по хълмовете. Както винаги, Меги говореше каквото й бе на сърцето, докато Серина пазеше най-съкровените си мисли за себе си. Това, че приятелката й още бе влюбена в Кол, не я изненадваше. Изненадваше я фактът, че и Кол изглеждаше също толкова зашеметен от Меги.

Това я радваше. Макар, за разлика от Меги, никога да не бе вярвала, че Кол ще се влюби в нейната приятелка, не можеше да отрече, че то се случваше пред очите й. Той измисляше какво ли не, за да бъде в тяхната компания, докато само преди две години бе измислял два пъти повече извинения, за да се измъкне от тях. Слушаше веселото бъбрене на Меги, сякаш тя бе най-очарователното същество на света. И с острия си и винаги критичен поглед на сестра Серина забеляза, че Кол обръщаше голямо внимание на външния си вид.

Дори чу от госпожа Драмънд, че поискал съвет от Паркинс за гардероба си.

Би се смяла на това, ако непрекъснато не чувстваше как я пробожда ревност. Често се улавяше да се мръщи при мисълта как бе разцъфнала приятелката й, защото се бе влюбила. И колко бе нервна и нещастна тя самата, също защото се е влюбила. Слабостта я вбесяваше и я караше само още по-твърдо да реши да се постарае Кол и Меги да получат това, което сърцата им желаят.

Кол понякога излизаше с тях на езда, което означаваше, че най-често излизаха четиримата, с Бригъм. Тази нова ситуация носеше на Серина и удоволствие, и притеснения.

Времето бе свежо, но зимните студове вече отстъпваха. След месец дърветата щяха да се раззеленят и първите дръзки диви цветя щяха да си пробият път към слънцето. Сега обаче мартенският вятър хапеше лицето й, докато яздеха. Пролетното топене още не бе започнало и земята все още отекваше твърдо под конските копита, ала вече се чуваха викове на птици и се виждаха бързо пърхащи пъстри крила, когато конете смущаваха утринната тишина. Ледът и скрежът се бяха стопили и сега дърветата бяха мокри и блестящи.