Яздеха в лек галоп, заради който и Серина, и конят й трябваше да обуздават нетърпението си. Тя знаеше, че Меги бе добра ездачка, но приятелката й изглежда предпочиташе да се носи изящно по пътеката.
— Искаш ли да препуснем? — попита Бригъм, като се изравни с нея.
— Искам — отвърна Серина с чувство.
Той хвърли поглед през рамо. И неговият кон танцуваше под него.
— Нека ни настигнат.
Въпреки че се изкушаваше, тя поклати глава. Майка й никога не би одобрила да вървят по двойки, вместо в група.
— Няма да е правилно.
— Страх те е, че не можеш да яздиш бързо колкото мен? — Бе възнаграден от блесналия й поглед.
— Не се е родил англичанин, когото един Макгрегър да не може да надбяга на кон.
— Само говориш, Рина — възрази Бригъм. — Езерото е на по-малко от километър и половина.
Серина се поколеба. Знаеше, че добрите обноски изискваха да остане с гостенката си, ала предизвикателството си бе предизвикателство. Преди да бе успяла да се спре, заби пети и пришпори коня си.
Знаеше пътя толкова, добре, колкото познаваше коридорите в собствения си дом. С лекота насочваше кобилата по завоите, навеждаше се под провесените клони, прескачаше повалени дънери. На тясната пътека едва се събираха два коня, но никой не изоставаше, така че препускаха почти рамо до рамо. Тя погледна към Бригъм с озарено от смях лице и той пришпори своя кон. Серина се приведе над кобилата си да я засили още повече.
Това бе удоволствие — колкото от компанията, толкова и от надбягването. Това бе свободата, която изпитваше само с него, ала свобода, в която засега не оспорваше мястото на Бригъм. Само й се искаше езерото да бе не на един, а на десет километра, за да можеха да продължат да препускат бързо и безразсъдно, а слънчевите лъчи да се процеждат между голите клони.
Тя яздеше като богиня, помисли той. Блестящо, с безгрижно пренебрежение към опасността. С друга жена би задържал коня си, би се забавил от грижа за нейната безопасност и може би за гордостта й. Със Серина само гонеше още по-силно, заради едното удоволствие да я гледа как лети по пътеката, с карирано наметало, развяващо се над гълъбовосивия й костюм за езда. С усмивка я гледаше как галопира с преднина от половин дължина и съжаляваше само, че бе избрала костюма пред брича.
По-бързо, измърмори на себе си, като мярна в далечината слънцето, отразяващо се от повърхността на езерото. Заби пети и отново бяха един до друг и с тропот се носеха към водата.
Стигнаха едновременно до брега и сърцето му спря, като видя как Серина изчака до последния възможен миг, преди да дръпне юздите. Кобилата й изцвили звънливо и се изправи на задни крака. Тя увисна между небето и земята с немирни и потъмнели от смях очи, с оживяло тяло. Ако Бригъм вече не бе влюбен, щеше да се влюби в този момент, бързо и опасно като падане от скала.
— Победих, съсънек.
— Как пък не! — Той задъхано потупа коня си по шията и се засмя. — Изпреварих те с една глава.
— Да я вземат дяволите твоята глава! — възкликна Серина, забравила добрите обноски. — Аз те изпреварих, а ти не си достатъчно мъж, за да си признаеш. — Пое дълбоко въздух, който имаше вкус на бор и вода. — Ако не яздех настрани в седлото, щеше да гълташ праха зад мен. — После се засмя и очите й бяха по-зелени от всички ливади, които бе виждал в Англия, а кокетната й малка шапчица бе кривната закачливо върху главата й. — Няма от какво да се срамуваш, добър си, колкото може да бъде добър един англичанин и почти колкото куц и сляп шотландец.
— Вашите комплименти ме карат да се изчервявам, милейди. Независимо от това аз победих, но ти си прекалено суетна или прекалено твърдоглава, за да се съгласиш.
Тя отметна глава. Шапчицата падна назад, задържана само от панделките. Косите й, върху които Меги се бе трудила цяла сутрин, се разпиляха в слънчеви къдрици.
— Аз победих. Един джентълмен трябва да е достатъчно любезен да го признае.
— Аз победих! — Бригъм протегна ръка, развърза панделките и хвърли шапката настрани. — Една дама преди всичко никога не би се надпреварвала.
— О! — Ако можеше, щеше да тропне с крак. Вместо това извъртя коня си, за да застане срещу него. Нямаше нищо против да я нарича суетна или твърдоглава, ала обвинението, че й липсва грациозността на дама й дойде много. — Съвсем по мъжки! Твоя беше идеята да се надпреварваме. Ако бях отказала, щях да съм страхливка. Но аз приех и победих, значи не съм дама.
— Победи и загуби — поправи я Бригъм и с удоволствие видя как страните й пламнаха от гняв. — За мен не е нужно да си дама, Рина. Предпочитам те каквато си.
Очите й блеснаха.
— И каква съм?
— Прекрасна дива котка, която носи брич и се бие като мъж.