Бригъм взе ръката й. Знаеше, че още само за миг ще бъдат сами.
— Обичаш ли ме?
Тя затвори очи. Искаше й се да може да го мрази, задето я пита това, което вече бе разбрал.
— Това не е единственият въпрос, на който трябва да се отговори, Бригъм.
Той пусна ръката й и отстъпи назад. Очите му отново бяха студени.
— Пак стигнахме дотам, нали? Аз съм англичанин и каквото и да изпитваш към мен, каквото и да можем да си дадем един на друг, не искаш да го забравиш.
— Не мога — поправи го Серина и й се доплака. — Да, не мога да забравя кой си и какъв си, както не мога да забравя коя съм и каква съм аз. Трябва ми време, за да видя дали ще мога да понеса това, което искаш от мен.
— Добре. — Бригъм наклони глава. — Ще имаш време. Ала запомни, Серина, аз няма да те моля.
ОСМА ГЛАВА
— Ще бъде много хубав бал. — Меги се крепеше на стълбата и лъскаше най-горния край на едно огледало. Слугите под зоркото око на Фиона преобръщаха къщата. От семейството се очакваше да не остане по-назад. — Всичко ще бъде идеално, Рина, ще видиш. Музиката, светлините…
— И Кол — добави Серина, докато търкаше облегалката на един фотьойл.
— Особено Кол — усмихна се Меги и я погледна през рамо. — Той вече ме помоли за първия танц.
— Това не ме изненадва.
— Беше толкова сладък — промълви Меги и се взря по-отблизо в огледалото, за да разгледа внимателно лицето си. Страхуваше се, че от дългата езда на слънце ще й се появят лунички, които Кол няма да хареса. — Исках да му кажа, че няма никой друг, с когото изобщо искам да танцувам, но знаех, че от това той ще се изчерви и ще започне да заеква.
— Преди ти да дойдеш, никога не съм чувала Кол да заеква.
— Знам. — Тя прехапа устни от удоволствие. — Не е ли чудесно?
Серина погледна към сияещото й лице и се отказа от саркастичния си отговор.
— Да. Той се е влюбил в теб и не се съмнявам, че това е най-хубавото нещо, което някога му се е случвало.
— Не само защото си ми приятелка? — попита разтревожено Меги.
— Не, защото Кол изглежда по-щастлив, когато ти си в стаята.
Меги усети напиращите сълзи и премигна. Не искаше очите й да са червени и подпухнали, ако Кол случайно се появи. Още живееше с фантазиите, че нейният възлюблен трябва да я вижда само идеална.
— Помниш ли как преди много години си бяхме обещали, че един ден ще бъдем сестри?
— Разбира се. Ти щеше да се омъжиш за Кол, а аз за който и да е от братовчедите, който… — Вдигна поглед. — О, Меги, да не ми казваш, че Кол ти е направил предложение?
— Не още. — Меги прибра един немирен кичур в бонето си и за момент между веждите й се появи онази упорита бразда, която баща й би разпознал много добре. — Ала ще го направи. Рина, не може да мисля така, само защото много ми се иска. Толкова го обичам.
— Сигурна ли си? — Серина се надигна, приближи се и докосна полата й. — Когато говорехме така, бяхме само деца. Знам, че го харесваше, но ти вече не си дете, а Кол е мъж.
— Наистина е различно. — Меги с въздишка изтри едно петънце от огледалото. — Когато бяхме деца, мислех за него като за принц.
— Кол? — Серина не се сдържа и изсумтя със сестринско пренебрежение.
— Беше толкова висок и хубав. Представях си как се дуелира заради мен, как ме грабва на коня си и ме отнася. — Меги се позасмя и слезе едно стъпало по-надолу. — Но сега, през последните седмици, съм близо до него и го виждам по съвсем друг начин. Той е сериозен мъж, стабилен, нежен, дори по свой си начин срамежлив. О, знам, че е избухлив и може да бъде безмилостен, но точно това го прави не само стабилен, а и вълнуващ. Кол не е принц, Рина, и аз го обичам повече, отколкото някога съм си представяла, че ще мога.
— Целунал ли те е? — попита Серина и помисли, че Бригъм повече прилича на детската представа на Меги за Кол. Граф Ашбърн бе мъж, който би се дуелирал и би те отнесъл на коня си.
— Не. — Меги се нацупи за миг. Знаеше, че не е правилно да й се иска Кол поне веднъж да се бе държал по-решително. — Мисля, че веднъж беше на път, но Малкълм влезе. — Тя плесна с ръце. — Мислиш ли, че не е правилно да го искам?
— Не. — Отговорът на Серина бе категоричен и честен, но Меги се бе размечтала и не забеляза тона.
— Майка ми сега ми липсва повече, отколкото когато умря. Не мога да си поговоря с нея за всичко това, да я попитам дали когато е била с баща ми, някога се е чувствала така, сякаш сърцето й се е преобърнало. Кажи ми често, Серина, наистина ли мислиш, че той ме обича?
— Никога не съм го виждал да се държи с някой друг толкова глупаво, да пелтечи, да ходи като отнесен и да не знае какво да каже. Когато те погледне, или побледнява, или се изчервява.