— Вярно? — Меги от удоволствие плесна с ръце. — Ох, обаче е толкова бавен! Ако скоро не престане само да ме гледа, ще се побъркам.
— Меги! — Макар да се засмя възмутено, Серина внимателно се вгледа в приятелката си. — А ти не би ли… Ами, не би ли се съгласила на нещо повече от целувка?
— Не знам. — Меги слезе още едно стъпало. Бузите й бяха поруменели. — Единственото, в което съм сигурна, е, че ако Кол скоро не се престраши, аз ще взема нещата в свои ръце.
Серина бе очарована.
— Как?
— Аз… — Меги спря, защото чу звука на приближаващи се стъпки. Сърцето й изпърха и тя бе сигурна, че това е Кол, още преди да бе влязъл в стаята. Импулсивно пропусна едно стъпало и полетя към полирания под.
Серина се протегна да я хване, ала Кол взе с един скок разстоянието и улови Меги през кръста. За миг му мина през ума колко е мъничка, в следващия миг го обзе тревога.
— Удари ли се?
— Колко съм непохватна — успя да произнесе тя през буцата, заседнала в гърлото й, докато гледаше широкото му изсечено лице. Ако Серина сега я бе попитала дали ще се съгласи на нещо повече от целувка, отговорът би бил да, сто пъти да.
— Глупости. — Обзет от нежност, той я държеше внимателно. — Такова малко момиченце не трябва да се катери по стълби.
Изведнъж се уплаши, че може да я нарани с големите си тромави ръце и понечи да я пусне. Обаче драстичните желания изискваха драстични действия, помисли Меги и когато кракът й опря пода, приглушено извика. Моментално бе вдигната отново на ръце и едва наистина не припадна, като усети бързите удари на сърцето му срещу своето.
— Ударила си се? Да отида да повикам Гуен?
— О, не! Ако може само за малко да поседна… — Изпърха с вежди и като награда Кол я отнесе до един стол. Отне му само шест крачки, но никога не се бе чувствал повече мъж.
— Малко си бледа. Глътка вода ще ти дойде добре.
Той излетя от стаята, преди да бе успяла да измисли как да го задържи.
— Много ли те боли? — Серина вече бе коленичила до нея. — О, Меги, няма да е честно да не можеш да танцуваш утре.
— Ще танцувам. И ще танцувам с Кол.
— Ами ако си си навехнала глезена…
— Нищо ми няма на глезена. Не ставай глупава. — За да го докаже, Меги скочи и със смях направи бърза танцова стъпка.
— Маргарет Макдоналд, ти си го излъгала!
— Няма такова нещо. — Тя отново седна и старателно нагласи диплите на полата си. — Той реши, че съм се ударила, аз никога не съм го казвала. О, Рина, как ми е косата? Сигурно на нищо не прилича.
— Ти нарочно падна.
— Да. — Лицето на Меги светеше тържествуващо. — И се получи.
Отвратена, Серина седна на пети.
— Това е само номер, при това унизителен.
— Това не е номер, или поне е само малък номер и в него няма нищо унизително. — Меги докосна с ръка лицето си, където я бе убола брадата на Кол. — Това беше просто начин да го накарам да има чувството, че трябва да се грижи за мен. Нали разбираш, един мъж не се влюбва в жена, която е яка като вол. Ако му е добре да мисли, че съм малко безпомощна и крехка, какво лошо има в това?
Серина се замисли и си спомни как Бригъм бе извадил меч, когато бе решил, че е нападната. Ако се бе държала малко… Малко по-безпомощно… Тръсна глава и си каза, че това е за Меги, не за нея.
— Сигурно нищо.
— Когато един мъж е срамежлив, има нужда малко да го побутнеш. Ето го, връща се. — Хвана ръцете на Серина и ги стисна. — Би ли ни оставила за малко сами?
— Ще ви оставя, но… Почти ми изглежда, че Кол няма изход.
Меги се усмихна:
— Надявам се.
— Ето. — Кол коленичи до нея и й поднесе чашата. — Пийни малко.
— Може би ще отида да доведа Гуен — съобщи Серина и се надигна. Нито Меги, нито Кол й обърнаха внимание.
— А може би няма — измърмори тя и ги остави.
Кол взе ръката на Меги. Изглеждаше толкова мека, толкова мъничка. Чувстваше се като мечка, надвесена над кошута.
— Много ли те боли, Меги?
— Не, нищо ми няма. — Тя го погледна изпод ресници и с изненада откри, че я бе обзела същата нерешителност и срамежливост. — Няма нужда да се безпокоиш.
Напомняше му на красивите порцеланови кукли, които бе виждал в Италия. Желанието да я докосне бе толкова силно, колкото и страхът да не я нарани.
— Страхувах се, че няма да те хвана достатъчно бързо.
— Аз също. — Дръзко сложи ръката си в неговата. — Помниш ли как преди много години паднах в гората и си скъсах роклята?
— Да. — Той преглътна. — А аз ти се присмях. Сигурно си ме мразела.
— Не, аз никога не мога да те мразя. — Пръстите й се вплетоха в неговите. — Сигурно съм била ужасно досадна. — Събра всичкия си кураж и го погледна. — Още ли съм досадна?