— Не знам, може би съм си навехнала глезена.
— Къде, по дяволите, си понесла това мляко? — Възмутено се наведе да огледа крака й. Съобщението, което бе получил късно снощи, тежеше в мислите му. Сега обаче виждаше как в очите й се надига буря. — Къде е Малкълм? Или онази вятърничава Моли, или някой друг?
— Доенето не е работа на Малкълм, а Моли и всички други са заети с приготовленията за гостите. — Всички мисли за крехкост и женственост се бяха изпарили. — Няма нищо срамно в доенето, лорд Ашбърн. Може би вашите изтънчени английски дами не могат да различат крава от бик…
— Това няма нищо общо с моите английски дами, както ти ги наричаш. Пътеките са хлъзгави, а ведрата са тежки. Говоря за това, че се нагърбваш с повече, отколкото можеш.
— Повече, отколкото мога? — Тя изрита ръката му от глезена си. — Аз съм достатъчно силна, за да правя колкото теб, че и повече. И никога през живота си не съм се подхлъзвала на тази пътека.
Той седна на пети и плъзна поглед по нея.
— Магарешки инат, а, Рина?
Това вече преля. Една жена не може да понася до безкрайност. Серина скочи и изпразни едната кофа върху главата му. Всичко стана, преди който и да било от тях да можеше да го спре. Тя стоеше, размахваше празната кофа, а Бригъм преглъщаше прясното мляко.
— Ето една топла млечна баня за вашата английска кожа, милорд.
Грабна другата кофа, ала преди да бе успяла да я плисне в лицето му, ръцете му се затвориха върху нейните. Държеше я много здраво, много твърдо, но в очите му гореше опасен огън.
— Би трябвало да те напляскам заради това. Серина отметна назад глава и с нарастващо задоволство гледаше как млякото се стича по бузите му.
— Опитай, сесънек.
— Серина!
Предизвикателният пламък в очите й се смени с объркване, като чу баща си да вика името й. Овладя се и го изчака да прекоси последните няколко метра към нея.
— Татко… — Нищо не можеше да направи, освен да наведе глава пред святкащите му очи и да чака най-лошото.
— Да не си си загубила ума?
Тя въздъхна. Понеже гледаше в земята, не забеляза, че Бригъм пристъпи така, че да застане между нея и гнева на баща й.
— Загубих си търпението, татко.
— Това беше една дребна злополука, Иън — намеси се Бригъм. Той извади носна кърпичка и изтри млякото от лицето си. — Серина се подхлъзна, докато носеше млякото.
— Не беше злополука. — И през ум не й бе минало по този начин да се оправдае и да се опита да се спаси. — Нарочно излях млякото върху главата на лорд Ашбърн.
— Имам очи и сам мога да видя. — Иън стъпи здраво на земята. В момента, както слънцето се издигаше зад гърба му, наметалото му бе преметнато през едното рамо и лицето му бе твърдо като скала, изглеждаше свиреп и непобедим. — Извинявам се за ужасното поведение на това зверче, Бригъм, и ти обещавам, че ще се оправя с нея. В къщата, момиче!
— Да, татко.
— Моля те… — Преди Серина да се бе оттеглила позорно, Бригъм сложи ръка на рамото й. — Не мога с чиста съвест да позволя Серина да понесе цялата вина. Аз я предизвиках, също нарочно. Нарекох я, струва ми се, магаре, нали, Серина?
Тя вдигна глава и очите й светнаха, ала бързо ги сведе отново, за да не види баща й, че не се разкайва.
— Да.
— Мисля, че така беше. — Бригъм стисна мократа си кърпичка. Дори не можеше да предположи какво би казал Паркинс за това. — Случката беше също толкова неуместна, колкото и обидата, и също толкова достойна за съжаление. Иън, ще го приема като лична услуга, ако не се занимаваш повече с това.
Иън за момент не каза нищо, после нетърпеливо махна към Серина:
— Занеси каквото е останало от това мляко в къщата, и по-бързо.
— Да, татко. — Тя хвърли на Бригъм един поглед, смесица от благодарност и смущение, и изтича, като разплискваше ведрото.
— Заслужаваше да я нашаря с камшика — отбеляза Иън, макар да знаеше, че по-късно ще се смее, като си спомня как неговото момиченце бе заляло с мляко младия английски лорд.
— Това беше първата ми мисъл. — Бригъм погледна небрежно към съсипания ръкав на сакото си. — За съжаление, като се замислих, трябваше да призная, че си го заслужих. Ние с дъщеря ти изглежда не можем да се държим възпитано един с друг.
— Виждам.
— Тя е твърдоглава, има остър език и пламва по-бързо от факла.
Иън потърка брадата си, за да прикрие една усмивка.
— Тя е истинско наказание за мен, Бригъм.
— За всеки мъж — измърмори Бригъм. — Кара ме да се чудя дали е изпратена да усложни живота ми, или да го осветли.
— Какво смяташ да правиш?
Едва сега Бригъм осъзна, че бе изрекъл последните си мисли на глас. Обърна се и видя как Серина изчезна в кухнята.