— Смятам да се оженя за нея, с твое позволение.
Иън въздъхна дълбоко.
— А без него?
Бригъм го изгледа спокойно.
— Все едно, ще се оженя за нея.
Това бе отговорът, който Иън искаше да чуе, но въпреки това не каза нищо определено. Първо трябваше да разбере какво мисли дъщеря му.
— Ще помисля за това. Кога заминаваш за Лондон?
— В края на седмицата. — Мислите на Бригъм се върнаха към писмото и към неговите задължения. — Лорд Джордж Мъри смята, че моето присъствие ще помогне да се получи по-голяма подкрепа от якобитите.
— Ще имаш моя отговор, когато се върнеш. Няма да отрека, че ти си мъж, на когото с радост бих дал дъщеря си, ала тя трябва да е съгласна. А това, момче, не мога да ти обещая.
През очите на Бригъм премина сянка. Той пъхна ръце в джобовете си.
— Защото съм англичанин.
Иън разбра, че и по-рано е ставало дума за това.
— Да. Някои рани не зарастват. — И понеже имаше широко сърце, го потупа по мокрото рамо. — Нарекъл си я магаре, така ли?
— Да. — Бригъм перна просмукалата си дантела. — И трябваше да се движа по-бързо.
Иън се разсмя гръмогласно и отново го плесна по рамото:
— Ако си намислил да се жениш за нея, гледай да се учиш по-бързо.
Искаше й се да бе умряла. Искаше й се и Бригъм да бе умрял. Горещо й се искаше никога да не се бе раждал. Серина стисна зъби и се намръщи на отражението си, докато Меги се суетеше с машата.
— Косата ти е толкова гъста и мека. Никога няма да ти се наложи да спиш цяла нощ с хартийки.
— Сякаш бих го направила — изсумтя Серина. — Не разбирам защо една жена си създава толкова труд и неприятности само заради един мъж.
Меги се усмихна с мъдрата усмивка на влюбена жена и се зае за работа.
— Каква друга причина може да има?
— Бих искала да си вдигна косата. — Гуен се завъртя пред огледалото. — Ти наистина си я направила толкова красива — добави тя, страхувайки се да не изглежда неблагодарна. — Но майка каза, че до догодина няма да мога да я хвана.
— Прилича на слънчев лъч — успокои я Серина и веднага се намръщи.
— Твоята прилича повече на светлина на свещи — въздъхна Гуен и опита няколко танцови стъпки. Това щеше да е първият й бал, първата й официална рокля. Нямаше търпение да я облече и да се почувства пораснала. — Мислите ли, че някой ще ме покани на танц?
— Всички ще те поканят. — Меги опита ютията.
— Може би някой ще се опита да ме целуне.
— Ако се опита — заяви строго Серина, — ще ми кажеш и аз ще се разправя с него.
— Говориш като майка — засмя се Гуен и се завъртя по фуста. — Не че бих позволила на някого да ме целуне, обаче колко хубаво би било, ако някой се опита.
— Продължавай да говориш така, момиченце, и татко още една година ще те държи заключена.
— Тя просто се вълнува. — Меги сръчно вмъкна в косите на Серина зелена панделка със златно по края. — Аз също. Имам чувството, че това е и моят първи бал. Ето.
— Потупа Серина по главата и отстъпи крачка назад да огледа работата си. — Изглеждаш великолепно. Или поне би изглеждала, ако се усмихнеш.
В отговор Серина се озъби.
— Така ще накараш мъжете да се разбягат по хълмовете — предупреди я Меги.
— Да бягат. — Серина почти се усмихна при тази мисъл. — Искам да им видя гърба час по-скоро.
— Бригъм няма да избяга — отбеляза мъдро Гуен и си спечели един ядосан поглед от сестра си.
— Не ме интересува какво ще направи лорд Ашбърн! — Тя се извъртя да вземе роклята си от леглото. Зад гърба й Меги и Гуен си размениха доволни усмивки.
— Е, той е доста нахакан — съгласи се Меги и отиде да провери дали роклята й не е измачкана. — Красив е, определено, стига да харесваш мрачни мъже със студени очи.
— Изобщо не е нахакан — обърна се към нея Серина. — Той е… — Усети се, предупредена от прихването на Гуен. — Груб, ето това е той. Груб и досаден. И англичанин.
Гуен старателно започна да закопчава роклята на Меги.
— Той целуваше Серина в кухнята.
Очите на Меги се разшириха.
— Какво?!
— Гуен!
— О, та това е Меги, ние винаги й казваме всичко. Целуваше я направо в кухнята — продължи Гуен и замечтано се завъртя, като си го спомни. — Беше толкова романтично. Той изглеждаше така, сякаш може да я глътне цялата, като бонбон.
— Престани! — Пламнала и зачервена, Серина се мъчеше да облече роклята си. — Изобщо не беше романтично беше вбесяващо и… И… — Искаше да каже неприятно, ала езикът й не се обръщаше да изрече такава лъжа. — Бих искала да отиде по дяволите.
Меги вдигна вежди:
— Ако си искала да отиде по дяволите, защо не ми каза, че те е целунал?