— Защото съвсем бях забравила за това.
Гуен понечи да каже нещо, но Меги бързо й махна с ръка да замълчи.
— Е, в такъв случай смея да кажа, че в това няма нищо кой знае какво. — Спокойно започна да закопчава роклята на Серина. — Братовчед ми Джейми идва тази вечер, Рина. Може би той повече ще ти хареса.
Серина само простена.
Докато успее да се измъкне от ръцете на Паркинс, Бригъм вече се чувстваше отегчен и нетърпелив. И в Шотландия, и в Англия царяха слухове и вълнения и той нямаше никакво желание да кавалерства на селски бал на глуповато усмихнати момичета и дебели матрони. Заминаването за Лондон го потискаше. Подкрепата, която принцът очакваше от английските си привърженици, не бе толкова сигурна, колкото се бе надявал. Имаше шанс като добави и своя глас, да повлияе на онези, които се опитваха да не вземат отношение, ала мисията щеше да бъде опасна.
Нямаше откъде да знае колко време щеше да е там, доколко щеше да успее или, ако го разкриеха, каква щеше да е съдбата на земите и титлата му.
Тази вечер под един покрив щяха да се съберат десетки планински вождове. Щеше да се изпитва верността, да се дават клетви. Това, което научеше тук, щеше да отнесе със себе си в Лондон с надеждата да събуди бойния дух във верните на Стюартите англичани. Това бе война, която все още се водеше повече с думи, отколкото с мечове. Както на Кол, и на него това вече започваше да му омръзва.
Когато се спусна по стълбите към балната зала, бе образец за моден аристократ. Снежнобялата дантела се пенеше край врата му, падаше над китките му. Токите му светеха, както и изумрудът на пръста му. Също такъв изумруд проблясваше и на верижка на врата му. Черната му жилетка бе обточена със сребро, отгоре носеше сако със сребърни копчета, което падаше върху раменете му без нито една гънка.
На пръв поглед това бе един богат млад мъж, свикнал с по-изтънчени неща и без никакви грижи. Но мислите му бяха живи и опасни като меча му.
— Лорд Ашбърн. — Фиона направи реверанс, когато той влезе. От сутринта тя се вълнуваше от онова, което й бе казал мъжът й за чувствата на Бригъм към най-голямата й дъщеря. Повече от Иън разбираше противоречивите емоции, които сигурно изпитваше Серина.
— Лейди Макгрегър, изглеждате умопомрачително.
Фиона се усмихна, забелязала, че погледът му вече обхождаше залата и омекна, като помисли, че любовта в него бе очевидна.
— Благодаря ви, милорд. Надявам се, че ще ви бъде приятно.
— Ще ми бъде, ако ми обещаете един танц.
— С удоволствие. Ала всички млади дами ще се разсърдят, ако обсебя вашето време. Моля, разрешете да ви представя.
Тя го хвана под ръка и го въведе в стаята. Вече бе пълно с хора, облечени с най-хубавите си дрехи. На светлината на стотици свещи в полилеите и високите свещници проблясвала атлаз и коприна, светеха диаманти. Мъжете бяха с традиционните полички, с наметала в яркочервено, зелено и синьо, с кожени жилетки, катарамите на обувките им и сребърните копчета улавяха светлината и съперничеха на блясъка на женските скъпоценности.
Колкото до дамите, бе очевидно, че модата в планините се следеше внимателно. Предпочиташе се по-пищен стил, с изобилие от сърма и сребристи дантели. Обръчите се полюляваха като камбани. И мъжете, и жените носеха тежък брокат в ярки цветове, с богати златни орнаменти на жакетите и с маншети, покриващи лактите. Чорапите бяха бели или ажурни и се носеха с натруфени жартиери.
Гленроу може да бе отдалечен на половин ден езда от най-близкия магазин, но шотландците обичаха модата не по-малко от французите или англичаните.
Бригъм бе представен от любезната домакиня и когато музиката започнеше, той щеше да изпълни своите задължения. Засега сдържаше нетърпението си и продължаваше да търси в стаята единственото лице, което искаше да види. Тя можеше да иска или не, ала той щеше да я изведе за първия танц и за колкото още успее.
— Малката Макинтош е грациозна като вол — прошепна Кол доверително в ухото му. — Ако се залепи за теб, най-добре да й предложиш нещо за пиене и да стоиш далеч от дансинга.
— Благодаря за предупреждението. — Бригъм се обърна да погледне приятеля си. — Изглеждаш доста самодоволен. Да разбирам ли, че разговорът ти с Макдоналд е минал както ти искаше?
Кол изпъчи гърди.
— Можеш да приемеш, че до първи май ние с Меги ще се оженим.
— Моите поздравления — поклони му се Бригъм и после се засмя: — Ще трябва да намеря някой друг, с когото да пия под масата.
Кол изсумтя, като се мъчеше да се пребори с изчервяването.
— Ами! Иска ми се да можех да дойда с теб до Лондон.
— Твоето място сега е тук. Аз ще се върна само след няколко седмици.