— С добри новини. Ние ще продължим да работим тук, но не тази вечер. Тази вечер празнуваме. — Тупна Бригъм по рамото. — Ето я моята Меги. Ако искаш да потанцуваш с някоя с леки крака, покани Серина. Може и да има гаден характер, обаче в танците я бива.
Бригъм успя само да кимне и Кол се насочи към годеницата си. До мургавата Меги Макдоналд Серина стоеше като пламък. Косата й бе вдигната, тъмнозелената коприна на роклята й бе украсена със злато, квадратното деколте разкриваше плавната извивка на гърдите й. Перлите на шията й блестяха матово и бяха не по-бели и не по-кадифени от кожата й. Разперената пола правеше стройния й кръст да изглежда невероятно тънък.
Други жени бяха облечени по-пищно, някои с напудрени коси, други с искрящи диаманти, ала все едно че бяха вещици, облечени в зебло. Серина погледна към Кол и се засмя. Бригъм имаше чувството, че са го пернали с меч, през коленете.
Когато се разнесоха звуците на първия танц, няколко млади дами насочиха към него изпълнени с надежда погледи. Бригъм възстанови способността си да се движи и тръгна през залата към Серина.
— Госпожице Макгрегър. — Поклони й се елегантно. — Ще ми окажете ли честта да танцувате този танц с мен?
Бе решила да му откаже, ако я покани. Сега се усети, че безмълвно му протяга ръка. Звуците на менуета се носеха из залата. Полите шумоляха, докато кавалерите водеха своите дами. Изведнъж тя реши, че никога няма да си спомни дори най-основните стъпки. После той й се усмихна и отново се поклони.
Краката й сякаш изобщо не докосваха пода, а очите й не се откъсваха от неговите. Бе мечтала веднъж за това, в студения горски въздух. Там също имаше светлини и музика. Но не бе така. Сега бе като да се рее, като да се чувства красива, като да вярва в мечти.
Пръстите му държаха леко нейните и я караха да се чувства слаба, сякаш бе в ръцете му. Пристъпиха спокойно един към друг, после се отдалечиха. Сърцето й бумтеше, сякаш бяха притиснати в интимна прегръдка. Когато Серина се отпусна в последния реверанс, устните му трепнаха. Нейните горяха като след целувка.
— Благодаря. — Бригъм не пусна ръката й, както и двамата знаеха, че е благоприличие а поднесе пръстите й към устните си. — Исках този танц, откак те видях сама край реката. Сега, като си помисля, единствената трудност е да реша дали изглеждаш по-прекрасна със зелената си рокля, или с брич.
— Тя е на майка. Роклята… — заобяснява Серина бързо и се наруга наум, задето пелтечи. Когато той я поведе обратно, се чувстваше като кралица. — Искам да се извиня за тази сутрин.
— Не, не искаш. — Смело целуна отново ръката й и възбуди оживен шепот. — Само мислиш, че би трябвало.
— Да. — Тя му хвърли един бърз развеселен поглед. — Това е най-малкото, което мога да направя, след като ме спаси от заплахата да бъда набита.
— Само от заплахата?
— На татко сърце му дава само да заплашва. Никога през живота ми не ме е удрял. Сигурно затова съм толкова непокорна.
— Тази вечер, скъпа моя, си само красива.
Серина се изчерви и сведе очи.
— Не знам какво да кажа, когато ми говориш така.
— Добре, Рина…
— Госпожице Макгрегър. — И Бригъм, и Серина погледнаха нетърпеливо към натрапника, младия син на един от съседните планински земевладелци. — Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен?
Тя би предпочела да му окаже честта да го изрита по пищялите, ала добре знаеше задълженията си. Сложи ръка на рамото му, чудейки се колко скоро би било прилично да танцува отново с Бригъм.
Музиката продължаваше да свири местни танци, елегантни менуети. Серина танцуваше с възрастни господа, със синове, с братовчеди, с дебели и стройни. Любовта към танците и умението й я правеха желана партньорка. Изигра още един танц с Бригъм, после бе принудена да го гледа как кани една след друга красивите гостенки.
Той не можеше да откъсне очи от нея. По дяволите, не му бе в характера да се ядосва, че някоя жена танцува с друг мъж. Трябваше ли да им се усмихва? Не, за Бога, не трябваше. И нямаше нужда да флиртува с онзи кльощав млад шотландец с грозното сако. Докосна дръжката на меча си и се пребори с изкушението.
Как можеше майка й да й позволи да носи рокля, с която изглежда толкова… Очарователна? Не виждаше ли баща й, че този млад женкар само дето не припада върху шията на дъщеря му? Върху голата й шия. Върху меката й, бяла, гладка, гола кожа, точно където от нежната извивка на ключицата се издигаха гърдите й.
Изруга полугласно и си спечели изненадания поглед на Гуен.
— Каза ли нещо, Бриг?
— Какво? — Откъсна очи от Серина достатъчно задълго, за да ги фокусира върху сестра й. Нямаше и представа, че буреносните му погледи бяха спрели десетина млади момчета да поканят Гуен на танц.