— Нищо, Гуен, няма нищо. — Пое дълбоко въздух и се опита да говори спокойно. — Забавляваш ли се?
— Много — Тя му се усмихна и тайно се помоли той отново да я покани да танцуват. — Предполагам, че ти ходиш на много балове и приеми.
— В Лондон през сезона не можеш да се обърнеш, без да попаднеш на бал.
— Толкова ми се нека да видя Лондон и Париж.
В този момент изглеждаше много млада и Бригъм си спомни колко себеотдайно се бе грижила за брат си. Някой мъж, някой ден, помисли той и й направи удоволствието да целуне пръстите й.
— Ти, скъпа моя, щеше да си модата на сезона. Гуен бе достатъчно млада, за да прихне без преструвки: — Наистина ли мислиш така?
— Не се и съмнявам. — Предложи й ръката си, отведе я на дансинга и й разказа всички истории, които можа да си спомни за балове и забави. Докато говореше, очите му бяха приковани към Серина, която танцуваше със своя мършав кавалер. Когато танцът свърши, Гуен знаеше достатъчно, за да мечтае години наред, а Бригъм се бе докарал до тиха ярост.
Той я отведе от дансинга, като гледаше как партньорът на Серина я води в противоположната посока. Партньор, който според Бригъм носеше особено противен жълт брокат. Но колкото и да го възмущаваше сакото му, собственическият начин, по който мъжът стискаше ръката на Серина, го възмути още повече.
— С кого говори Серина?
Гуен проследи намръщения му поглед.
— О, това е Роб, един от нейните ухажори.
— Ухажори? — процеди той през зъби. — Ухажори, така ли? — Не изчака Гуен да му обясни нещо повече и прекоси залата. — Госпожице Макгрегър, може ли за момент?
Тя вдигна вежди при тона му.
— Лорд Ашбърн, позволете да ви представя Роб Макгрегър, мой роднина.
— Ваш слуга — поклони се той сковано, хвана Серина за рамото и я издърпа до най-близката удобна ниша.
— Какво правиш? Да не си си загубил ума? Ще накараш всички да ни гледат.
— Не ме интересува. — Вторачи се в ядосаното й лице. — Защо този надут глупак те държеше за ръката?
Макар вътрешно да се съгласи, че Роб Макгрегър наистина бе в най-добрия случай надут глупак, тя не можеше да приеме да говорят лошо за неин роднина.
— Роб Макгрегър е прекрасен младеж от добро семейство.
— По дяволите семейството му! — Едва сдържаше гласа си. — Защо ти държеше ръката?
— Защото искаше.
— Дай ми я на мен.
— Няма.
— Казах да ми я дадеш. — Бригъм сграбчи ръката й. — Той няма право да го прави, не разбираш ли?
— Не. Разбирам, че съм свободна да дам ръката си на когото си поискам.
В очите му заблестя студеният пламък на битката. Бригъм го предпочиташе, сто пъти го предпочиташе пред разяждащата жарава на ревността.
— Ако искаш прекрасен младеж от добро семейство, аз на твое място не бих избрал отново него.
— Така ли? — Серина дръпна ръката си, ала нищо не постигна. — Веднага ме пусни.
— За да можеш да се върнеш при него ли?
За момент тя се зачуди дали Бригъм не бе пиян, но реши, че не е. Очите му бяха прекалено остри и ясни.
— Ако реша.
— Ако решиш, обещавам ти, че ще съжаляваш. Този танц е мой.
Миг по-рано бе копняла да танцува с него. Сега също толкова решително щеше да откаже.
— Не искам да танцувам с теб.
— Какво искаш и какво ще направиш може да са различни неща, скъпа моя.
— Напомням ви, лорд Ашбърн, че само баща ми може да ми заповядва.
— Това ще се промени. — Пръстите му се свиха върху нейните. — Когато се върна от Лондон…
— Ти отиваш в Лондон? — Гневът й моментално бе затъмнен от обзелата я мъка. — Кога? Защо?
— След два дни. Имам работа там.
— Разбирам. — Ръката й се отпусна в неговата. — Може би си имал намерение да ми го кажеш, докато оседлаваш коня си.
— Току-що ми съобщиха, че съм нужен там. — Очите му загубиха огъня си, а гласът грубостта си. — Неприятно ли ти е, че заминавам?
— Не. — Серина обърна глава настрани и се загледа в музикантите. — Защо трябва да ми е неприятно?
— Обаче ти е неприятно. — Със свободната си ръка докосна бузата й.
— Ако искаш, върви, ако искаш, остани — прошепна тя отчаяно. — Все ми е едно.
— Заминавам заради принца.
— Тогава Бог да е с теб.
— Рина, аз ще се върна.
— Така ли, милорд? — Тя издърпа ръката си. — Съмнявам се. — Преди да успее да я спре, Серина се втурна в балната зала и се впусна в танци.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Може би й се бе случвало да е по-нещастна през живота си. Но не можеше да си спомни сълзите някога да са били толкова близо. Може би й се бе случвало да е по-ядосана. Ала не се сещаше някога гневът й да бе кипял толкова яростно и горещо.