Целуна я и се изпълни само с нейния аромат. Въпреки че сега имаха малко време да бъдат заедно, той се държеше така, сякаш моментът можеше да продължи до безкрай. С бавни, лъкатушни целувки накара дишането й да се учести. Езикът му описа устните й, после увлече нейния в ленив дуел, от който сърцето й забумтя в гърдите. Отначало нерешително, тя плъзна ръце по сакото му, сякаш да се убеди, че тялото му отдолу е топло и истинско. Като шепнеше нещо в устните й, Бригъм започна да го смъква. Собствената й свенливост я изненада. Борейки се срещу нея, Серина му помогна да го съблече и се заплете в копчетата.
Бе почти непоносимо възбуждащо неопитните й ръце да го събличат. Със затворени очи той обрисува с целувки веждите й, слепоочията й, брадичката й, докато тялото му се напрягаше от нерешителните движения на пръстите й. Това бе най-изтънчено мъчение. Бригъм осъзна, че се движи бавно не само заради Серина и нейната невинност, а и заради себе си. Всеки миг, всеки удар на сърцето, който споделяха, щеше да бъде запомнен.
Тя дръпна ризата му и погледът й се плъзна по голата му плът деликатно, като върховете на пръстите й. Бавно, сякаш се боеше, че ръцете й могат да минат през него, посегна да го докосне.
Все още бяха на колене. Телата им се люшнаха едно към друго, дъхът им се смеси. Серина прокара ръце по него и й се зави свят. Кожата му бе гладка, мускулите под нея твърди. Чувстваше благоговение, вълнение, учудване и нервност. Кой би помислил, че един мъж може да е толкова красив?
Слънцето обливаше малката полянка, която бяха избрали, и стопляше кожата му. В гората пееха птички. От другата страна на езерото един елен безшумно дойде да пие вода.
Бригъм захапа леко шията й и тя усети, че губи сили. Мислеше, че знае какво следва, ала удоволствието бе по-голямо, отколкото някога бе сънувала.
Ръцете му уверено се затвориха върху гърдите й. Грубият плат ожули кожата й и от нея се изтръгна стон. С жест на подчинение, на приемане, на настояване Серина се изви към него и главата й падна назад, като го остави, да я плячкоса. Усети устните му през ризата. Изтръпването започна някъде дълбоко в стомаха й и се разпространи, докато тялото й сякаш оживя от нерви. После той разтвори ризата, намери плътта и всичко, случило се по-рано, изчезна.
Тя извика от изненада и удоволствие и се хвана за раменете му да запази равновесие, но въпреки това имаше чувството, че пада.
Потрепери срещу него, изви се към него, смутена, очарована, отчаяно копнееща за още. Това, което бе предложила, го бе предложила по собствената си свободна воля. Това, което, даваше сега, го даваше без мисъл, без разум. Когато се отпусна върху наметалото, вече нямаше никакви защити и бе готова на всичко.
Бригъм трябваше да се пребори с първия остър порив да я вземе. Това бе като нож, който бавно се завърташе в корема му. Ръцете й бяха обвити около него, гърдите й, малки и бели, потрепваха при всяко докосване; Очите й бяха замъглени, ала не от страх, вече не и от смущение, а от новосъбудена страст. Ако я вземеше сега, както се молеше тялото му, Серина щеше да го приеме.
Но желанието в сърцето му пулсираше също толкова силно, както желанието в слабините му. Бригъм щеше да й даде повече, отколкото тя искаше, може би повече, отколкото и двамата можеха да разберат.
— Мечтал съм за това, Серина — прошепна тихо и наведе глава за следващата целувка. — Мечтал съм да те съблека така. — Смъкна ризата й и сега я галеха само вятърът и той. — Да докосвам това, което никой мъж не е докосвал. — Плъзна пръст по бедрото й и видя как устните й трепнаха от безмълвно удоволствие.
— Бригъм, желая те.
— И ще ме имаш, любов моя. — Обрисува с език зърното и бавно, почти болезнено го пое в устните си. — Ала преди това има много, много още.
Ако можеше да каже още нещо, би казала, че това е невъзможно. Тялото й изглеждаше вече задоволено, заливаше я усещане след усещане, тръпка след тръпка. После той започна.
Очите й, които бяха започнали да се затварят, потресено се отвориха. Бедрата й се извиха нагоре и срещнаха питащите му устни точно преди да я залее първата вълна от страхотно удоволствие. Тя ахна и посегна към него, но мокрите й длани се плъзнаха по кожата му, докато Бригъм се движеше върху нея, като разпалваше пламъци, където пожелаеше.
Бученето в ушите не й позволи да се чуе как вика отново и отново името му. Той обаче го чу. Нищо, което бе чувал досега или щеше да чуе занапред, не звучеше толкова сладко. Серина се движеше под него, извиваше се, трепереше, подскачаше, докато Бригъм намираше и разкриваше нови тайни. Тъмният вкус на страстта изпълваше устата му и го караше да намери още, да даде още.