В него бързо се надигна гняв и Бригъм заби пръсти в раменете й.
— Мислиш ли, че това ми е достатъчно? Ако наистина го мислиш, значи или си много глупава, или си луда.
— Това е всичко, което може… — започна тя, ала той я разтърси.
— Когато се върна в Шотландия, ще се върна за теб. Не се лъжи, Серина. А когато тази война свърши, ще те взема със себе си.
— Ако можех да мисля само за себе си, щях да дойда. — Тя се вкопчи в жакета му, като се мъчеше да го накара да разбере. — Не виждаш ли, че бих умряла бавно заради срама на семейството ми?
— Не, за Бога, не виждам защо да бъдеш моя жена ще е срам за семейството ти.
— Твоя жена? — едва чуто прошепна Серина, после отскочи, сякаш я бе ударил. — Брак?
— Разбира се, че брак. Ти какво мислеше… — И в този момент видя, ясно видя какво точно мислеше тя, че иска от нея. Гневът му се обърна навътре, докато се превърна в тъпа огнена болка в стомаха. — Това ли помисли, че имах предвид последния път, когато бяхме тук? Това ли трябваше да обмислиш? — Засмя се невесело. — Много добро мнение имаш за мен, Серина.
— Аз… — Краката не я държаха и тя се отпусна безсилно на един камък. — Аз мислех… Аз знам че мъжете си вземат любовници и…
— Правят го — отсече Бригъм. — И аз съм го правил, но само един безмозъчен глупак би помислил, че ти предлагам нещо друго, освен сърцето и името си.
— Откъде можех да знам, че си мислил за брак? — Серина скочи и се изправи срещу него. — Никога не си ми казвал.
— Вече говорих с баща ти — отвърна той рязко и посегна да вдигне наметалото.
— Говорил са с баща ми? — повтори тя, като мереше всяка своя дума. — Говорил си с баща ми, без дори да говориш с мен?
— Приличието изисква да получа съгласието на баща ти.
— По дяволите приличието! — Серина грабна от него наметалото. — Не си имал право да се договаряш зад гърба ми с когото и да било, без да си ми казал и една дума.
Бригъм дълго гледа разрошената й коса, устните й, все още подпухнали от неговите целувки.
— Мисля, че съм направил повече, отколкото да ти кажа една дума, Серина.
Тя се изчерви и отиде да хвърли наметалото върху кобилата си.
— Не съм толкова неопитна, за да мисля, че това, което се случи тук, винаги води до брак. — Щеше да се метне на седлото, ако Бригъм не я бе извъртял към себе си.
— Да не мислиш, че имам навика да прелъстявам девственици и после да ги правя свои любовници?
— Не познавам навиците ти.
— Тогава научи този. Аз съм решил да станеш моя жена.
— Ти си решил. Ти си решил! — Серина го избута настрани. — Може би в Англия можеш да заповядваш, милорд, ала тук аз имам думата в своя собствен живот. А аз казвам, че няма да се омъжа за теб и ти трябва да си луд, за да го мислиш.
— Излъга ли ме, когато ми каза, че ме обичаш?
— Не. Не, но… — Устните му се притиснаха към нейните и думите угаснаха.
— Значи лъжеш, когато казваш, че няма да станеш моя жена?
— Не мога да бъда — възрази тя отчаяно. — Как мога да замина оттук и да дойда с теб в Англия?
Пръстите му се свиха върху раменете й.
— Значи отново стигаме дотук.
— Ти трябва, трябва да разбереш какво би било. — Заговори много бързо и хвана ръцете му. — Ще живея там, защото те обичам, защото ти си ме помолил, а накрая ще посрамя и двама ни. Ти ще ме намразиш, преди да е минала и една година. Аз не съм родена за съпруга на граф, Бригъм.
— Английска графиня — поправи я той.
Серина пое дълбоко въздух.
— Аз съм дъщеря на земевладелец, вярно, ала не съм такава глупачка, та да вярвам, че това е достатъчно. Няма да мога да понасям да съм затворена в Лондон, когато ми се иска да препускам по хълмовете. Ти самият неведнъж си ми казвал, че не съм дама. Бих била лоша съпруга на граф Ашбърн.
— Значи ще си лоша съпруга, но ще си моя съпруга.
— Не. — Тя избърса бузи с опакото на ръцете си. — Няма.
— Няма да имаш избор, когато отида при баща ти и му кажа, че съм те обезчестил.
Сълзите й секнаха и на тяхно място се появи потрес, после гняв.
— Няма да посмееш.
— Ще посмея — закани се той мрачно.
— Баща ми ще те убие.
Бригъм само вдигна вежди. Очите му бяха тъмни и студени. Мъжете, с които се бе срещал в битка, биха разпознали този поглед.
— Не вярвам бащата да е толкова кръвожаден, колкото дъщерята. — Преди да бе успяла да му отговори, я вдигна на седлото. — Ако откажеш да се омъжиш за мен, защото ме обичаш, ще се омъжиш за мен, защото ще ти бъде заповядано.
— По-скоро бих се омъжила за двуглава крастава жаба.
Той се метна на седлото до нея.
— Обаче ще се омъжиш за мен, мила моя, усмихната или разплакана, пътуването ми до Лондон ще ти даде време да помислиш разумно. Когато се върна, ще говоря с баща ти и ще уредя нещата. Серина му хвърли един яростен поглед и смушка кобилата си. Надяваше се по пътя към Лондон Бригъм да си счупи врата. А когато на следващата сутрин той замина, тя изплака разбитото си сърце във възглавницата.