Привечер излезе. Майка й и Меги разделяха конци, а Гуен бе при един болен в селото. Обута в брич, успя да се измъкне, без да я види никой, освен Малкълм, когото подкупи с един бонбон.
Препусна към езерото. Това бе удоволствие, което, правилно или не, понякога си позволяваше. Когато имаше време, идваше тук, за да седне на брега и малко да си помечтае. И да си спомня. Така чувстваше Бригъм по-близо до себе си. Толкова близо, знаеше Серина, колкото изобщо можеше да бъде. Той си бе отишъл. Бе се върнал в Лондон, където му бе мястото.
Сега пролетта бе разцъфнала в цялата си прелест. Цветята се полюшваха от бриза, дърветата бяха потънали в зеленина, раззеленили се бяха и поляните. Слънцето се процеждаше между листата и рисуваше красиви плетеници върху меката пътека. През гората вървяха млади елени.
Край езерото земята бе мека и топла, въпреки че водата още седмици наред щеше да е ледена, а и през цялото лято щеше да е хладна. Доволна от ездата, тя легна на тревистото хълмче да почете и да помечтае. Търсеше усамотение. Намери спокойствие. Някъде от запад долетя скръбният вик на улулица.
До нея растяха диви теменужки, нежни и светлосиви. Серина откъсна няколко и небрежно ги втъкна в косите си, загледана в огледалното спокойствие на езерото. На скалите отгоре, като пурпурни звезди, растеше пирен и до нея долиташе деликатният му аромат. По-нататък зъберите бяха отмити от дъжда и времето. Почти нищо не можеше да расте тук и за нея тези голи скали бяха красиви, приличаха й на замък, охраняващ източния край на езерото.
Искаше й се Бригъм да можеше да види това място, точно това място, сега, когато вятърът бе слаб, а водата толкова синя, че я заболяваха очите.
Скръсти ръце под главата си, затвори очи и се замечта за него.
Сякаш пеперуда бе кацнала на бузата й. Тя сънливо я прогони. Не искаше да се събужда, не още. Не искаше да се озове сама. Скоро щеше да се върне и да навакса за часовете, които бе откраднала за себе си. Не още, помисли Серина и се сгуши. Още мъничко щеше да полежи тук и да помечтае какво би могло да бъде.
Въздъхна, замаяна от съня, и почувства как нещо — пеперудата — изпърха върху устните й. Усмихна се леко и помисли колко е сладко, как я стопля. Тялото й се протегна срещу нежните пръсти на бриза. Като ръце на любовник. Като на Бригъм. Въздишката й бе тиха и сънено възбудена. Гърдите й изтръпнаха и сякаш се изпълниха. По цялото й тяло кръвта се втурна към повърхността. В отговор устните й се разтвориха.
— Погледни ме, Серина. Погледни ме, когато те целувам.
Тя машинално се подчини. Съзнанието й още не се бе отърсило от съня, тялото й бе разгорещено от него. Замаяно видя очите на Бригъм, взрени в нейните, докато устните й бяха уловени в целувка, прекалено нетърпелива, прекалено силна като за какъвто и да било сън.
— Боже мой, колко ми липсваше. — Той я привлече по-близо. — Всеки ден, кълна ти се, всеки час.
Можеше ли това да е истина? Серина здраво обви ръце около него.
— Бригъм? — Държеше го здраво, страхуваше се, че ако го пусне, той ще изчезне. — Наистина ли си ти? Целуни ме пак — настоя тя, преди да бе успял да й отговори. — И пак, и пак.
Бригъм го стори, прокара ръце през косите й, после ги плъзна надолу по тялото й, докато и двамата потрепериха. Искаше да й каже как се бе почувствал, когато спря коня си и я видя заспала там, където за пръв път бяха заедно. Никога никоя жена не бе изглеждала по-красива от неговата Серина, обута в брич, легнала с подвити под главата ръце и с разпилени из косите й цветя.
Ала не можеше да намери думите, а ако ги бе намерил, тя никога нямаше да му разреши да ги каже. Гладните й устни се топяха срещу неговите. Когато по-рано я бе любил, Серина бе крехка, малко боязлива. Сега бе цялата страст. Пръстите й задърпаха дрехите му, сякаш не можеше да търпи да има нещо между тях. Макар той да й шепнеше нещо, макар да искаше да й покаже някаква нежност в тази първа среща след толкова дълги седмици, Серина гореше като огън в ръцете му.
Бригъм не се сдържа, разтвори мъжките дрехи и намери своята жена.
Бе както по-рано, помисли Серина. И повече, много повече. Ръцете и устните му бяха навсякъде. Измъчваха я, носеха й наслада. Кожата й бе влажна и нищо не би доставило по-голямо удоволствие и на двамата. Каквато и свенливост да бе чувствала, когато за пръв път му се отдаде, сега бе пометена от желанието, толкова остро, толкова отчаяно, че тя докосваше и вкусваше места, които го караха да ахне от учудване и страст. Миришеше както при най-първата им среща — на пот, на коне, на кръв. От тази миризма й се зави свят, събудиха се Най-първични желания, най-тъмни страсти.