— За Бога, Рина — едва успя да промълви Бригъм. Тя го водеше на места, където никога не бе ходил, места, които дори не бе подозирал, че съществуват. Никоя друга жена не го бе овладявала така, нито най-опитните френски куртизанки, нито най-светските английски дами. Той научаваше от тази шотландска дива котка повече за любовта, отколкото бе предполагал, че е възможно.
Кръвта пулсираше в главата му. Имаше болка, остра, ужасяваща болка. Самообладанието, с което живееше живота си, с което вдигаше меча или натискаше спусъка на пистолета, бе изчезнало, сякаш никога не бе съществувало. Той я придърпа към себе си. Пръстите му се вплетоха в косите й, впиха се в нежната й кожа.
— Сега! — Проникна дълбоко в нея. Серина извика и заби нокти в гърба му, но започна да се движи с него, отметнала задъхано глава назад. С някаква част от съзнанието си разбираше, че това бе нещо като умиране. После вече нямаше никаква мисъл. Макар очите й да бяха отворени, не виждаше нищо, освен бял блясък. Тялото й се напрегна.
Тръпките на удоволствието я разтърсиха. Ръцете й паднаха безсилно на земята. Зрението й бе замъглено — сякаш сънят продължаваше. Ала Бригъм лежеше върху нея, топъл и тежък. И той… Той трепереше, осъзна тя с някаква изненада. Значи не само тя се чувстваше слаба и уязвима, а и той.
— Ти се върна — прошепна Серина и намери сили да вдигне ръка към косата му.
— Казах ти, че ще се върна. — Отново я целуна, този път нежно. — Аз те обичам, Серина. Нищо не би могло да ме спре да се върна при теб.
Тя обхвана с две ръце лицето му и се вгледа в него. Той говореше сериозно. От това Серина само още по-малко знаеше какво да направи.
— Толкова дълго те нямаше. Никакви съобщения.
— Прекалено много неща щях да рискувам, ако бях изпратил съобщение. Бурята идва, Рина.
— Да. И ти ще… — Внезапно замълча, защото видя по пръстите си кръв. — Бриг, ти си ранен! — Бързо скочи и се надвеси над просмукалата с кръв превръзка на рамото му. — Какво се е случило? Нападнаха ли те? Кембълови?
— Не — засмя се той, като я чу как изръмжа името на противниковия клан. — Една дреболия в Лондон, преди да си тръгна. Няма нищо, Серина.
Но тя вече късаше маншета на ризата му, за да му направи нова превръзка. Бригъм въздъхна, като си помисли, че Паркинс ще го накара да си плати за това, ала кротко я остави да го превърже.
— Меч — отбеляза Серина.
— Драскотина. Няма да говорим сега за това. Слънцето залязва.
— О! — Тя премигна. Едва сега забеляза колко време бе минало. — Трябва да се връщам. Как ме намери тук?
— Мога да кажа, че следвах сърцето си, както трябваше да направя. Но Малкълм ми каза, че си тръгнала насам.
В косите й, които почти покриваха гърдите, все още имаше няколко цветчета. Серина приличаше на вещица, или на кралица, или на богиня. Бригъм можеше да е сигурен само, че нямаше нужда от нищо друго, освен от нея. Хвана ръцете й. Очите му отново бяха станали тъмни и настойчиви.
— Кажи ми, Рина.
— Обичам те, Бригъм. — Поднесе ръката му към бузата си. — Повече, отколкото мога да ти кажа.
— И ще се омъжиш за мен. — Тя сведе поглед и Бригъм избухна: — По дяволите, казваш, че ме обичаш, само дето не ме убиваш от страст, а когато заговоря, че ще станеш моя жена, се стряскаш.
— Казах ти, че не мога.
— Казах ти, че ще го направиш. — Грабна съсипаната си риза и ядосано я навлече върху рамото си, което вече започваше да го боли. — Ще говоря с баща ти.
— Не! — Серина вдигна рязко глава. Отметна косите от лицето си, като се опитваше да мисли. Как можеха да стигнат толкова далеч и отново да се озоват там, откъдето бяха започнали? — Моля те да не го правиш.
— Какъв избор ми оставяш? — Той навлече ризата й през главата й и едва запази спокойствие, когато тя отскочи от него, за да се облече. — Аз те обичам, Рина, и нямам никакво намерение да преживея живота си без теб.
— Тогава ще те помоля за време. — Серина го погледна. Знаеше, че трябва да се справи с това, което бе в сърцето й и в главата й. — Толкова много трябва да се направи, Бригъм. Толкова много неща ще се случват около нас, с нас. Когато войната започне, ти ще заминеш, а аз само ще чакам. Дай ми време. Дай и на двамата време, за да се справим с това, което трябва да стане.
— Само толкова, Серина. И само защото накрая няма да ти оставя никакъв избор.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Серина бе права. Около тях се случваха неща, които щяха да променят съдбата не само на двамата влюбени, а и на цяла Шотландия.