Розамунде Пилхер
Бурен ден
ИК „ТРУД”
2015
Превод: Жана Тотева
Обработка: B.
Анотация
На смъртното легло майката на Ребека Бейлис й разкрива една пазена цял живот тайна – че Ребека има роднина и няма да остане сама.
Решена да ги намери, Ребека заминава за Боскарва – прекрасно имение в Корнуол – за да се срещне със семейство, разкъсвано от страст и алчност.
Съдбата е подготвила много изненади за младата жена. Дядо й Гренвил Бейлис страда по мистериозна дама от младостта му. Красивият й братовчед я обърква с целувки, които са опасно съблазнителни. А на всичко отгоре Ребека изпитва чувства и към тайнствения Джос Гарднър. Къде и в кого Ребека ще намери ключа към сърцето си?
1.
Всичко започна в един понеделник, в края на януари. Мрачен ден в най-мрачното време на годината. Коледа и Нова година бяха отминали и забравени, но новият сезон все още не бе започнал да си показва лицето. Лондон бе студен, дъждовен и ветровит, магазините – пълни с празна надежда и дрехи „за круизи". Дърветата в парка бяха голи и приличаха на изрязани от дантела на фона на прихлупеното небе, утъпканата трева под тях лежеше рехава и мъртва и беше невъзможно да повярваш, че някога отново ще бъде покрита с килим от лилави и жълти минзухари.
Беше ден като всеки друг. Часовникът ме събуди по тъмно, но тъмнината не бе толкова наситена заради широките прозорци без завеси, през които можех да видя върха на чинара, осветен от оранжевата светлина на далечното улично осветление.
Стаята ми нямаше почти никакви мебели, само диван-легло, на който спях, и кухненска маса, на която се канех да сваля боята, когато имам време, и да я полирам с един слой разтопен пчелен восък. Дори и подът бе гол, дъските опираха до лампериите. Една оранжева кутия изпълняваше ролята на нощно шкафче, а друга използвах за стол.
Извадих ръка изпод завивката, включих лампата и огледах пустата сцена с огромно удовлетворение. Беше мое. Моят първи дом. Бях се преместила едва преди три седмици, но той ми принадлежеше напълно. Можех да правя каквото си искам в него. Да покрия белите стени с постери или да ги боядисам в оранжево. Да изцикля голия под, или да го нашаря в цветовете на дъгата. Вече бях започнала да придобивам чувство на собственик и развивах интерес към антикварни и вехтошарски магазини – не можех да подмина някой, без да огледам витрината за съкровище, което бих могла да си позволя. Ето по този начин масата бе станала моя собственост, а вече бях хвърлила око на старинно позлатено огледало, но все още не бях събрала кураж да вляза в магазина и да разбера колко струва. Може би щях да го окача в центъра на комина или на стената срещу прозореца, за да отразява небето и дърветата като картина в орнаментна рамка.
Зареях се за малко в тези приятни мечти. Погледнах отново часовника, видях, че става късно и слязох от леглото, прекосих боса пода и влязох в малката кухничка. Запалих газта и сложих чайника да заври. Денят бе започнал.
Апартаментът бе във Фулъм, на горния етаж на малка къща, една от плътната редица на множество други такива, която принадлежеше на Маги и Джон Трент. Бях ги срещнала неотдавна, на Коледа, която прекарах със Стивън Форбс, съпругата му Мери и голямото им семейство от неспретнати деца, в техния голям и неспретнат дом в Пътни. Стивън Форбс беше мой работодател, собственик на книжарницата на „Уолтън Стрийт”, където работех през последната година. Винаги беше невероятно мил и отзивчив към мен и когато разбрал от едно от другите момичета, че ще бъда сама на Коледа, двамата с Мери веднага ми отправиха твърда покана – всъщност по-скоро заповед, – да прекарам трите дни с тях. Има много пространство, заяви той неопределено, стая на тавана, свободно легло в стаята на Саманта, все някъде, но аз не бих придиряла, нали? А и бих могла да помогна на Мери да напълни пуйката и да събере всички онези накъсани парченца от тънка увивна хартия по пода.
Като го обмислих от този ъгъл, аз накрая приех и прекарах чудесно. Нищо не можеше да се сравни със семейна Коледа, когато навсякъде има деца и шум, и опаковъчна хартия, и подаръци, и ухаещо коледно борче, искрящо от стъклени топки и домашно изработени украшения.
На втората коледна вечер, след като децата бяха настанени благополучно по леглата, Форбс организираха парти за възрастни, макар че май продължихме да играем детски игри, и Маги и Джон Трент дойдоха и се включиха. Те бяха младо семейство. Маги беше дъщеря на оксфордски преподавател, с когото Стивън се познаваше от гимназиалните си години. Тя беше една от онези специални, вечно смеещи се, весели, общителни хора и щом се появи, партито се развихри. Представиха ни, но не успяхме да поговорим до момента, в който започна играта на шарада1, когато се озовахме една до друга на дивана, опитвайки се да познаем заглавието на някой филм от безсмислените жестове, с които Мери се опитваше да ни го представи.