Беше един от онези студени, влажни дни, когато светлината никога не е достатъчна. Вървях през мрака на Ню Кингс Роуд и се насочих на запад. Тук сякаш всеки втори магазин продаваше или антики, или легла втора употреба, или рамки за картини. Мислех, че ги познавам всичките, но изведнъж се озовах пред един, който не бях забелязвала преди. Фасадата му бе боядисана в бяло, витрините бяха с черни рамки и имаше червено-бял навес, който бе спуснат, за да предпази входа от задаващия се дъждец.
Погледнах да видя как се нарича магазинът и прочетох името „Тристрам Нолан”, изписано със спретнати черни главни букви над вратата. Въпросната врата пък бе обградена от витрини, пълни с възхитителни старинни предмети. Реших да разгледам съдържанието им и спрях на тротоара, обливан от светлината на множеството лампи, които горяха вътре. Повечето от мебелите бяха викториански, претапицирани, реставрирани и полирани. Един диван с множество копчета, с широка седалка и извити крака, кутия за шевни принадлежности, кадифена възглавничка с малки кученца.
Погледнах зад витрината в магазина и тогава видях столовете от черешово дърво. Бяха чифт, с овални облегалки, с извити крака, със седалки, избродирани с рози.
Пожелах ги на мига. Просто ей така. Представих си ги в моя апартамент и отчаяно исках да ги имам. За миг се поколебах. Това не беше вехтошарски магазин и цената би могла да е много по-голяма от тази, която можех да си позволя. Но в крайна сметка какво щеше да навреди, ако попитах? Преди да изгубя кураж, отворих вратата и влязох вътре.
Магазинът беше празен, но отварянето и затварянето на вратата бе разклатило вързаната за нея камбанка, тя звънна и веднага се чу шум на стъпки, слизащи по стълби. Вълнените завеси, които висяха на задната врата на магазина, се дръпнаха встрани и пред погледа ми се появи един мъж.
Предполагам, че бях очаквала някой възрастен и официално облечен господин, в тон с атмосферата на магазина и съдържанието му, но външността на този мъж разтърси всичките ми бегли предварителни представи. Защото той беше млад, висок, дългокрак, облечен в джинси, избелели до някакво съвсем светлосиньо и прилепнали като втора кожа, с джинсово сако, също толкова старо и избеляло, със запретнати ръкави, които му придаваха делови вид и разкриваха маншетите на ризата, която носеше отдолу. На врата му бе вързана памучна кърпа, а краката му бяха обути в мокасини, украсени с ресни.
Тази зима най-невероятни хора се мотаеха из Лондон, облечени като каубои, но този тук изглеждаше някак реален и неговите дрехи бяха истински, както и той самият. Стояхме и се гледахме един друг, после той се усмихна и странно защо ме смути. Никак не обичам да ме смущават и затова казах: „Добър ден”, с определено сух тон.
Той пусна завесите зад себе си и пристъпи към мен с тиха стъпка.
– С какво мога да ви бъда полезен?
Можеше и да изглежда както истински кореняк американец, но щом си отвори устата, стана ясно, че не е такъв. И незнайно защо, но това някак си ме подразни. Животът, който бях водила с майка ми, бе развил у мен доста цинично отношение към мъжете като цяло и към измамниците в частност, и аз на мига реших, че този млад мъж е измамник.
– Аз… Аз щях да попитам за тези два малки стола. С овалните облегалки.
– О, да. – Той мина напред и постави ръката си на облегалката на единия. Ръката му беше дълга и хубаво оформена, с продълговати върхове на пръстите, а кожата й беше много загоряла. – Само два са.
– Питах се колко ли струват?
Той приклекна встрани от мен, за да погледне етикета с цената, и аз видях гъстата му, стигаща до яката коса, много тъмна и лъскава.
– Имате късмет – каза ми той. – Продават се много евтино, защото кракът на единия е бил счупен и не е реставриран професионално. – Той се изправи внезапно и ме изненада с височината си. Очите му бяха леко бадемовидни и много тъмнокафяви, с изражение, което ми се стори смущаващо. Караше ме да се чувствам неловко и леката ми антипатия към него започна да се превръща в неприязън. – Петнадесет паунда за двата – каза той. – Но ако искате да изчакате и да платите малко повече, мога да се погрижа кракът да се подсили и може би една малка облицовка на сглобката… Ще го направи по-здрав, а освен това ще изглежда и по-добре.