– Винаги съм искал да го направя – каза той. – Още откакто те видях за първи път, когато изглеждаше като председателка на класа в… Как го бях казал?
– Председателка на класа в образцово сиропиталище.
– Точно така. Забавно е, че си го запомнила.
– Какво мога да направя? Сигурно има нещо, което мога да направя?
– Просто остани. Просто остани, мое скъпо момиче.
Нежността в гласа му… Джос, който винаги е бил толкова корав… ме разтопи. В очите ми бликнаха сълзи, той ги видя и ме дръпна надолу към себе си, аз се отпуснах върху него и почувствах как ръката му се плъзга под косите ми и по тила ми.
– Джос, ще те заболи…
– Не говори – каза той, търсейки с устни моите. А после: – Винаги съм искал да направя и това.
Беше очевидно, че нито слабостта му, нито синините му, нито кървенето, нито ранената му устна, щеше да го спре да получи точно това, което иска.
И аз, която винаги си бях въобразявала, че любовта прилича на фойерверки и експлозии от емоции, открих, че съвсем не е така. Беше топла, като внезапно изгрял слънчев лъч. Нямаше нищо общо с майка ми и безкрайната поредица мъже, които нахълтваха в живота й. Всички мои цинични и скептични предубеждения излетяха като дим през отворен прозорец. И последната ми защита изчезна. Това беше Джос.
Той изрече името ми и в неговите уста то звучеше прекрасно.
***
По-късно запалих огън, натрупвайки дърва, донесени от вълните, и стаята просветля от искрящите огнени пламъци. Не позволих на Джос да помръдне и той лежеше с тъмната си глава, подпряна на ръката си, а аз чувствах как очите му следват всяко мое движение.
Изправих се и се отдалечих от огъня. Косата ми падаше свободно от двете страни на лицето ми, а бузите ми се загряха от огъня. Беше ми уютно и приятно.
– Май трябва да поговорим, нали? – каза Джос.
– Да.
– Донеси ми питие.
– Какво искаш?
– Малко уиски. То е в кухничката, в шкафа над мивката.
Отидох да го взема и донесох и две чаши.
– Сода или вода?
– Сода. Има отварачка, окачена на една кука.
Намерих отварачката и отворих капачката на бутилката със сода. Направих го несръчно и тя падна на пода, търкулвайки се по влудяващия начин, който тези неща имат свойството да правят – към най-тъмния ъгъл. Отидох да я взема и окото ми бе привлечено от друг малък и блестящ обект, скрит наполовина под кухненския шкаф на мивката. Вдигнах го и видях, че е келтският кръст на Андреа, този, който носеше на кожена каишка на врата си.
Взех го в ръка. Налях питиетата и ги отнесох при Джос. Подадох му едната чаша и коленичих на пода до него.
– Това беше под мивката – казах аз и му показах кръста.
Беше му трудно да се фокусира с подутото си око. Примижа болезнено.
– Какво, за Бога, е това?
– На Андреа е.
– О, по дяволите – каза той. – Дай ми още няколко възглавници, бъди добро момиче. Никога не съм могъл да пия уиски легнал.
Взех няколко възглавници от пода и го подпрях на тях. Действието по сядането беше истинска агония за него и той нададе неволен стон.
– Добре ли си?
– Да, разбира се, добре съм. Къде намери това нещо?
– Казах ти. На пода.
– Тя дойде тук тази вечер. Каза, че е била на кино. Аз работех долу, опитвах се да довърша с лавиците. Казах й, че съм зает, но тя просто се качи горе, сякаш не й бях рекъл и дума. Последвах я и й казах да си върви у дома. Но тя не искаше. Заяви, че иска питие, поиска да си говорим… знаеш, този сорт лиготии.
– Тя е била тук и преди.
– Да, веднъж. Една сутрин. Съжалих я и й дадох чашка кафе. Но тази вечер бях зает, нямах време за нея и не я съжалих. Казах, че аз не искам да пия. Казах й отново да си върви у дома. А после тя каза, че не иска да си ходи, че всички я мразят, че никой не иска да разговаря с нея, че аз съм единственият човек, който я разбира.
– Може би наистина си бил.
– Да, наистина, и я съжалявах. Позволявах й да ми се мотае в краката, когато работех в Боскарва, защото нямаше кой знае какво да направя в това отношение, не можех да я изхвърля насила от стаята.
– Това ли направи тази вечер? Изхвърли я от стаята?
– Не точно. Но накрая ми писна от нейните налудничави приказки и тотално безпочвената й увереност, че съм готов, и дори изгарям от желание да скоча с нея в леглото, изпуснах си нервите и й го казах.