Ърнест не беше толкова много пленен от маниерите на Флорънс, колкото бе поразен от красотата й, и сега, виждайки я очевидно да се ангажира с друг, стана и тихо се отстрани. Скоро се присъедини към друга групичка, разговаряща върху поглъщащи теми на деня. И когато поредната възбудителна тема на разговор способства да изпъкне неговото красноречие и мъжественост, говорещите се превърнаха в слушатели и групичката се разшири в кръг. Той стана несъзнателно предмет на всеобщо внимание и почит.
— А какво мислите за господин Малтрейвърс? — попита през това време небрежно Ферърс. — Допада ли ви?
— По-млад е, отколкото предполагах… и… и…
— По-красив, предполагам искате да кажете?
— Не! По-спокоен и по-малко въодушевен.
— Той изглежда доста въодушевен сега — рече Ферърс, — но вашият дамски разговор не е могъл да възпламени прометеевската му искра.
— Да, прав сте. Той трябваше да ме е помислил за много…
— Красива, несъмнено.
— Красива! Мразя тази дума, Лъмли. Бих искала да не съм красива. Тогава може би на интелекта ми би се отдал известен кредит.
— Хм — каза Ферърс многозначително.
— О, вие не мислите така — каза Флорънс, поклати глава, усмихна се леко и в маниерите й се забеляза лека промяна.
— Има ли значение какво мисля аз — каза Ферърс с престорена сантименталност, — когато разни лордове, господа и перове се мъчат да си пробият път до вас, да ме лишат от монопола над тази, която ревнувам?
Докато Ферърс говореше, няколко от разпръснатите около Флорънс кавалери се събраха край нея и разговорът, на който тя се превърна в център, стана въодушевен и весел. О, колко блестяща беше тя, тази несравнима с никого Флорънс! Каква плавна и блестяща грация, ум и мъдрост и дори гений излизаха от тези рубинени уста! Дори увереният в себе си Ферърс почувства гъвкавия си интелект тъп и груб в сравнение с нейния и се отдръпваше неохотно, срещайки стрелите на нейните небрежни и разточителни бързи отговори. Защото имаше някакъв присмех в природата на Флорънс Лейсълс, поради който нейният ум причиняваше повече болки, отколкото приятни преживявания. Извънредно много образована, храбра, дори до липса на женственост, на нея й правеше удоволствие да прави спор с невежеството и претенциите, дори сред най-висшите среди. И смехът, който предизвикваше тя, приличаше на светкавицата — никой не можеше да отгатне накъде ще бъде отправен следващия път.
Но въпреки че се бояха от Флорънс и не я обичаха много, тя биваше заобикаляна, ласкана и ревнувана. За това имаше две причини: първо, тя беше кокетка и второ, беше богата наследница.
И така, разговарящите в салона се разделиха на две групи: едната от тях, може да се каже, председателстваше Малтрейвърс, другата — Флорънс. Когато първата група се разпръсна, към Ърнест се приближи Кливлънд.
— Драги ми братовчеде — рече Флорънс внезапно и шепнешком на Лъмли, — твоят приятел говори за мен — забелязвам това. Иди, моля те, и ми съобщи какво говори той!
— Мисията ми няма да е ласкателна — каза Ферърс, почти мрачно.
— Не. Една мисия за задоволяване на женско любопитство винаги е едно от най-ласкателните пълномощия, с които можем да натоварим един способен посредник.
— Добре, ще изпълня вашата поръчка, въпреки че не считам това за благоволение.
Ферърс се оттегли и се присъедини към Кливлънд и Малтрейвърс.
— Тя е действително красива. Такива правилни черти никога не съм виждал. Тя е единствената жена, видяна някога от мен, чертите на която изглеждат по-класически дори от гръцките.
— Значи, това ти е мнението за моята братовчедка! — подвикна Ферърс. — Омаян си.
— Бих желал да бъде така — каза Кливлънд. — Ърнест е достатъчно възрастен, за да може да се установи някъде, и няма по-добра ослепителна награда в Англия от една богата, красива, от висок род и способна жена.
— А какво ще кажеш ти? — попита нетърпеливо Лъмли Малтрейвърс.
— Че никога не съм виждал някоя, от която да мога да се възхищавам и която да обичам повече — отговори Ърнест и излезе от стаята.
Ферърс погледна след него и измърмори нещо на себе си. След това се присъедини към Флорънс, която стана с намерение да си отива, и хващайки Лъмли под ръка, каза:
— Е, виждам, че баща ми ме търси. Нека го улесня. Хайде, Лъмли, да отидем при него. Зная, че той иска да те види. Добре… — продължи тя, без да се доизкаже, и се изчерви, докато преминаваха покрай полупразните сепарета.