Неговият план обаче да се издигне в очите на Темпълтън и да спечели неговото уважение, напълно успя. Той внимаваше животът му да не изглежда разточителен. Всичко беше трезво, тихо и добре обмислено и направлявано. Той декларира, че така се е уредил, че напълно спокойно може да живее със своите доходи. И Темпълтън, не чувайки никакъв намек за пари, нито знаейки, че Ферърс, когато е бил на континента, е изхарчил значителна част от средствата си, се успокои. Ферърс даваше доста много обеди, но не се придържаше към онзи глупав план, изработен от мнозина хора, претендиращи да познават живота, да ги превръща в средство за печелене на популярност. Той не искаше да се покаже, че дава по-хубави обеди от другите хора. Знаеше, че освен ако не сте някой много богат или много велик човек, никоя глупост не е равна на тази да се мисли, че се смекчават сърцата на приятелите ви чрез разни супи и вина! Те всички си отиват, казвайки си: „Какво право има този човек да дава по-хубави обеди от нас? Какъв ужасен вкус! Какво смешно предположение!“
Не. Въпреки че Ферърс беше епикуреец и поддържаше лукса на яденето до най-висша степен, той сервираше на приятелите си, както сам се изразяваше, „почтителна храна“. Не искаше с това да докарва край себе си духовити и блестящи оратори. Задоволяваше се да има край себе си хора с неголеми за себе си мнения и обикновено внимаваше да бъде най-умният между присъстващите и започваше да разговаря за сериозни проблеми — търговия, политика и прочее. Въздържайки веселостта си, въпреки че поддържаше прямотата си, той се стремеше да бъде възприеман като добре информирана личност и трудещ се, упорит човек, който несъмнено ще се издигне. Връзките му и известния безименен ореол на очарование около него, състоящо се главно от едно приятно лице, смела, но печелеща прямота, и отсъствие на всякаква надменност и претенции, способстваха да събира често гостите на скромната си маса, която ако не удовлетворяваше вкусовете, поне не нараняваше самолюбието на никого. Тази маса успяваше да събере достатъчно количество общественици с издигнато положение и бележити търговци и успяваше да отговори на неговите намерения. Мястото на къщата, близко до парламента, беше удобно за политиците и постепенно големите и тъмни приемни на Лъмли започнаха да се посещават от общественици, които разговарят върху хилядите планове, сплетни и интриги, с които се служи на някоя партия, или се атакува такава. Ферърс несъзнателно се опозна с парламентарните среди, дела и управляващи партии, политиката на които възприе и започна много да хвали съобразно момента. Очакваше някой ден и те да направят нещо за него.
Докато кариерата на този способен и безпринципен човек се отваряше по този начин (което разбира се не стана за един ден), Ърнест Малтрейвърс се изкачваше по един груб, трънлив и страшно труден път към тази височина, на която са построени паметниците на истински заслужилите хора. Неговият успех в обществения живот не беше блестящ, нито внезапен. Защото, въпреки че притежаваше красноречие и знания, той ненавиждаше всичките ораторски ловкости. И въпреки че беше буен и енергичен, едва можеше да бъде наречен горещ привърженик на някоя партия. Срещна голяма завист и много спънки. И грациозната и плавна общителност на темперамента и маниерите му, която в младите му години го беше направила идола на неговите връстници в училището и колежа, отдавна се беше превърнала в една студена, застинала и високомерна, макар и благородна, резервираност, която не привличаше към него животинските духове на тълпата. Но въпреки че говореше рядко и изслушваше мнозина с половината от вниманието си, в по-ентусиазирано разположение той не можеше да не привлече внимание и почит, въпреки че не беше любимец на някоя партия или коалиция. Малтрейвърс тихо израстваше сред апелираната широко от него вяра в своите праведни намерения, неподкупна честност и правилни и добре обмислени възгледи. Задоволяваше се да остане в очакване на своето време.