Всеки ден той ставаше все по-привързан към тази единствено вярна философия, която прави човека, доколкото света може да позволи, една действително свободна институция. И от височината на едно спокойно и кротко себеуважение той чувстваше как слънцето грее над него, докато враждебни облаци се разпростираха мрачно и отблъскващо отдолу. Не презираше, нито отблъскваше твърдоглаво мненията на другите, но не им се подмазваше и не ги ласкаеше. Там, където считаше, че трябва да одобри, той одобряваше; където считаше, че трябва да презира — презираше. Има много случаи, в които един честен, добре образован и с добро сърце човек, е много по-добър съдия от тълпата за това кое е право и кое е криво. И в тези работи той не струва нищо, ако остави тълпата да го обърка или примами да се откаже от съждението си. Публиката, ако се отнесете снизходително към нея, е една най-проклета бъбрица, завираща носа си в хорските работи, където няма право да се произнася и бърка. И в тези случаи, когато публиката биваше нахална, Малтрейвърс презираше и се противопоставяше на нейното бъркане тъй гордо, както би постъпил с бъркането на всеки нахален член от нахалното цяло. Именно тази смес от силна обич и дълбока почит към всички хора и спокойно презрение към онази капризна шарлатанка — тълпата — направи от Ърнест Малтрейвърс един оригинален и самотен мислител и един актьор, в действителност скромен и добродетелен, а наглед арогантен и необщителен. В човека, който зависи от другите за поддържане на моралното си съществувание, има една ясно определена морална нищета — липсата на себеуважение.
Обзет от тази философия, той следваше своя горд и самотен път и чувстваше, че в дълбоката душа на човечеството, когато завистта и предразсъдъците изчезнат, ще се появи симпатия към неговите мотиви и кариера. Що се отнася до здравето му, както винаги, от опита можеше да се види резултата. Никаква умора от груба работа, в случая от многобройни тъпи речи в късни часове, не можеше да причини ужасно изтощение, както това правят усилията на душата да се изкачи към висшата атмосфера на строги мисли и интензивно въображение. Ърнест познаваше много малко личните удобства и приятните преживявания, свързани с тях. Постепенно се отчужди от стария си приятел Ферърс, защото навиците им станаха противоположни. Кливлънд прекарваше повечето си време на полето и беше извънредно доволен от начина на живот на своя ученик и неговата прогресираща репутация, за да го безпокои с насърчения или съвети. Цезарини беше добил голяма литературна известност и минаваше за гений във всички периодически издания — по силата на същия принцип, който ни кара да хвалим чуждестранните певци или мъртвите (по принцип човек чувства подтик да хвали нещо, но не му е приятно да хвали тези, които му се изпречват). Цезарини беше станал, следователно, извънредно суетен. Той се кълнеше, че Англия е единствената страна, където се ценят заслугите, и вече не прикриваше завистливия си гняв по повод по-голямата известност на Малтрейвърс. Ърнест видя със състрадателна въздишка, че той се губи и разпилява способностите си в салонни дреболии. Даде си труд да го предупреди, но Цезарини го слушаше с такова нетърпение разговора им да свърши, че той се отказа. Цезарини остана склонен да продължава пътя си. И накрая Цезарини дойде до един съвършено несигурен път в живота. Неговото желание за емоционални преживявания и насищания се заловиха единствено за очакването да бъде наречен и велик, и остатъка от „гения“ му започна да изчезва с всеки нов ден.