— Как… ами… относно мен.
— Теб ли? Има ли нещо относно теб в него? Не съм забелязал, чакай да видя.
„Чичовците никога не са егоисти!“ — помисли си Ферърс.
Чичото сви вежди, когато прочете наново писмото.
— Това не може да бъде, Лъмли — каза той лаконично, след като свърши четенето.
— Едно място в парламента е извънредно голяма чест за един беден внук — каза Лъмли горчиво, въпреки че не чувстваше никаква горчивина, но именно това беше подходящия тон. — Аз направих зависещото от мен, за да помогна на твоята амбиция, а ти дори не искаш да подадеш ръка, за да ме побутнеш крачка напред в моята кариера. Но извини ме, драги, аз нямам право да очаквам това.
— Лъмли! — каза Темпълтън добродушно. — Ти грешиш! Имам много по-високо мнение за теб, отколкото си мислиш. Знам, че има една положителност, една трезвеност в теб, заслужаващи най-голяма похвала, и ти ще влезеш в парламента, ако искаш това. Но не от С… Аз ще дам това място на някой друг приятел на администрацията, а в замяна на това могат да ти дадат друго място. Това е всичко за теб…
Лъмли беше приятно изненадан. Той стисна горещо ръката на своя чичо и му благодари сърдечно. Темпълтън му обясни в допълнение, че местата, където фамилията е известна, са неудобни, а съпроводени с големи разходи. Лъмли се съгласи напълно с всичко.
— Що се отнася до перството, това е много добре — каза Темпълтън. След това бързо потъна в мечти, от които се сепна весело: — Да, това е много добре. Имам планове… цели. Това може да ги съедини всичките в едно. Нищо не може да бъде по-добре. Ти ще бъдеш следващия лорд. Каква титла, всъщност, да вземем?
— О, вземи нещо звучно. Ти имаш много малко състояние в земи, мисля?
— Дават ми само две хиляди годишен доход.
— Как се нарича местността?
— Гръбли.
— Лорд Гръбли!… Барон Гръбли!… Не, ужасно! Кой притежаваше местата преди теб?
— Купих ги от господин Шипшанск, от един много стар род.
— Но сигурно някой стар нормандец някога е притежавал тези места?
— Нормандец, да! Хенри Втори ги беше дал на бръснаря си — Бертрам Курвъл.
— Това е то! Лорд Курвъл! Странно съвпадение! Произхождаш от старо потекло. Колежът Хералд скоро ще установи това. Лорд Курвъл! Нищо не може да звучи по-звучно. Трябва да има някое село или селце близо до имението, което още да се нарича Курвъл.
— Боя се, че няма. Има едно, което се нарича Кодъл Енд.
— Кодъл Енд! Кодъл Енд! Тъкмо това е то, скъпи. Явно произхода на Курвъл е оттам. Лорд Курвъл! Великолепно.
— Ха, ха! — изсмя се Темпълтън, което, откакто отдавна беше станал трийсетгодишен, се беше случвало рядко с него.
Роднините останаха да седят дълго заедно и да разговарят интимно. Ферърс остана да спи в къщата и сънят му беше сладък, защото мислеше малко за плановете, вече полуизпълнени. Ловът беше това, което го държеше буден, и той спеше като някоя хрътка след улавянето на плячката. С Темпълтън не беше така. Той не затвори очи цяла нощ. „Да, да — мислеше си той, — трябва да прикрепя състоянието и титлата си към някаква цел с някаква разумна посока, Ферърс заслужава това, което имам намерение да направя за него. Положителен, добродушен, прям, той ще напредне. Да, да, виждам всичко. И направих добре, че го отклоних да не представлява С… Можеше да се породи мълва около господин Т. и разни други неприятни неща. Да, достатъчно съм умен!“
III
Лъмли бързаше да удря желязото докато е още горещо. На следващата сутрин отиде да уреди въпроса за избора си при секретаря на изборното учреждение.
Ферърс заяви, че ще представлява свободния почтен град С., имащ две хиляди и петстотин избиратели. Секретарят го поздрави и му направи комплименти.
— Напоследък претърпяхме загуби в изборите.
— Действително, претърпяхме! Три града са изгубени за последните шест месеца. Членове измират тъй не на време.
— За лорд Стънч запазено ли е място? — попита Лъмли.
Сега лорд Стънч беше едно от популярните демонстрационни оръдия на администрацията. Незаемащ никаква длъжност, но една най-полезна личност за всички правителства. Защитник на най-независимите принципи, за него се знаеше, че се беше отказал от важен пост и ценеше независимостта си. Човек, който поддържаше управлението в главните работи, когато то се почувстваше ослабено, и който имаше голямо влияние в селата. Лорд Стънч се беше отказал напоследък от едно сигурно място, за да се бори в голям град. Неговото име се цитираше като доказателство за растяща непопулярност на министрите.