— За лорд Стънч запазено ли е място? — повтори Лъмли въпроса си.
— Защо? Той ще има старото си място — Три-Оукс. Три-Оукс е едно хубаво, тихо място. Има най-почтени избиратели, много от които са от рода Стънч.
— Тъкмо подходящо за него. Въпреки това, жалко е че той не почака да вземе С. интересите на чичо ми биха го осигурили.
— Аз също си помислих това щом се отвори свободно място в С.
— Би било голям успех, ако лорд Стънч може да докаже, че голямо число избиратели благоволяват да го изберат без особени разноски.
— Без разноски! А, да, действително! Това ще докаже, че непорочносттана изборите още съществува, че Британските учреждения се намират още на висота.
— Това би могло да бъде направено, господин…
— Как, аз мислех, че вие…
— Вярно е, би било трудно да се убеди чичо ми, но той ме обича много, както знаете, аз съм негов наследник. Вярвам, че бих могъл да постигна това, тоест, ако мислите, че това би било от голяма полза за партията и голяма услуга за управлението.
— Да, господин Ферърс, то би било действително в полза и на двете.
— А в този случай аз ще взема Три-Оукс.
— Виждам това, но да се откажете от такова почетно място! Действително това е една жертва.
— Не говорете повече, това ще бъде направено. Една делегация ще се представи на лорд Стънч веднага. Аз ще се срещна с чичо си и ще се извести в С. още тази вечер, поне така се надявам. Не трябва да съм напълно уверен, защото чичо ми е странен човек, никой, освен аз не може да му влияе. Ще отида още сега.
— Можете да бъдете сигурен, че вашата любезност ще бъде оценена.
Лъмли се ръкува със секретаря и си отиде. Секретарят не беше „излъган“, както и Лъмли. Той забеляза, че Лъмли Ферърс е човек, който гледа да заеме място и достатъчно добре да работи в парламента, та заслужава да бъде подпомогнат в целта си.
След малък период от време, вестниците съобщиха за избирането на лорд Стънч от С. Правителствените вестници гръмнаха от радост, а опозиционните нападаха избирателите от С. по различни начини, и декларираха, че господин Стаут, противник на лорд Стънч, ще подаде петиция, което той никога не направи. Сред този шум Лъмли Ферърс незабелязано и безшумно се домогна до представянето на Три-Оукс.
Вечерта след избирането му, той отиде у лорд Саксингъм. Това, което се случи там, ще разкажем после.
IV
Така се случи, че същата вечер Малтрейвърс прие една от многото покани, с които лорд Саксингъм му беше правил чест. Лордът и Малтрейвърс бяха от различни политически партии, а също и в други отношения не си приличаха. Лорд Саксингъм беше умен човек, но със свой начин на мислене, дори пословично между светски хора. Макар че беше от известен и исторически род, с положение и известна лична репутация, имаше всичките амбиции на парвеню. Обръщаше особено внимание на длъжността, не от голяма любов към високо място или власт над съдбата на едно племе, а просто за важността, която му дава тя. Той много обичаше министерската надменност. Обичаше също да покровителства, запазваше добри длъжности за далечни познати, държеше на рода си до най-отдалечения негов член, накратко, той беше много земен човек. Разбираше Малтрейвърс, но с всеки изминат ден Малтрейвърс ставаше по-горд и по-горд и го мразеше. Обаче, на лорд Саксингъм се казваше, че Малтрейвърс е един напредващ човек и той мислеше, че е добре да бъде любезен към напредващите хора от каквато и да са партия. Освен това неговата суета се ласкаеше, когато около него имаше хора, за които се говори. Той беше извънредно голяма личност, за да мисли, че Малтрейвърс не може да бъде искрен, когато заявява в бележките си, че е много задължен, но много съжалява, че е принуден да откаже честта да обядва с лорд Саксингъм. Продължаваше да изпраща покани, докато Малтрейвърс, поради фаталността, която без съмнение ни направлява и контролира, най-после прие оказаното му внимание.
Той пристигна късно. Повечето от гостите бяха дошли. Като размени няколко думи с домакина, Ърнест се присъедини към другите гости. Случи се да бъде много близо до госпожица Флорънс Лейсълс. Тази дама много не се нравеше на Малтрейвърс, защото той не обичаше мъжествените и кокетни героини, а тя според него заслужаваше и двата епитета. Той често се беше срещал с нея след първия ден на запознанството си, но обикновено се задоволяваше само с един поклон или поздрав. Но сега, когато се обърна, видя че тя, като по чудо, седи сама и в нейното тъй ослепително и благородно изражение на лицето имаше очевиден белег на разклатено здраве. Той беше трогнат и развълнуван от това. Ето защо се обърна с по-голяма любезност и седна близо до нея.