— Вие познавате господин Цезарини — каза Флорънс, приближавайки се до Малтрейвърс. — Той е интересна и даровита личност.
— Несъмнено. Съжалявам само, че той изхабява талантите си върху почва, която може да даде само цветя с кратък живот, и никога едно полезно растение или плод.
— Той е доволен от начина на прекарване на времето, господин Малтрейвърс, и понякога, като виждам мъките, които съпровождат по-тежкия труд, мисля, че е прав.
— Мълчание! — каза Малтрейвърс — очите му са обърнати към нас! Той слуша без да диша всяка дума, която произнасяте. Страхувам се, че несъзнателно сте завладели сърцето му, и ако е така, той плаща скъпо за прекараните сега часове!
— Не — каза Флорънс, — той е от тези, при които въображението замества сърцето.
— Има два вида любов — каза Малтрейвърс, — любов към други и любов към себе си. Раните на последната са често най-неизличими. Да, госпожице Флорънс, аз се осмелявам да ви направя едно предупреждение, ако това не ви обиди.
— А то е…?
— Да се въздържате от кокетство.
И Малтрейвърс, усмихвайки се, започна да се оттегля. Но госпожица Флорънс постави ръка на рамото му.
— Господин Малтрейвърс — каза тя с известно колебание в гласа си, — трябва да призная, че ме интересува вашето мнение. Аз съм натъжена, недоволна, нещастна. Не харесвам хората. Тези, които виждам около мен — какво представляват те? Повечето от тях са безчувствени егоисти, зле съдещи, зле възпитани, добре облечени. Малцината, които ги наричат известни — колко са егоисти те в амбициите си, колко равнодушни в целите, които преследват! Трябва ли да бъда обвинена, ако понякога упражнявам власт над тези, които по-скоро мразя, може ли да се ласкае моята суета от тях?
— Аз нямам право да разисквам това с вас.
— Не, разисквайте с мен, убедете ме, въпреки че съм раздразнителна и горда, аз имам нужда от един ръководител — очите на Флорънс потънаха в сълзи.
Предразсъдъците на Ърнест против нея бяха силно разклатени. Той беше даже донякъде заслепен от нейната красота и трогнат от неочакваната нежност, но въпреки това сърцето му не беше докоснато, и той отговори почти хладно, след кратко мълчание:
— Драга госпожице Флорънс, погледнете към другите хора. На кого може да се завижда повече отколкото на вас? Какви извори на щастие и гордост се намират пред вас! Защо тогава си създавате причини за незадоволство? Защо да не погледнете снизходително към по-малко надарените от вас? Каква утеха намирате, като наранявате сърцата или суетата на другите? Издигате ли се пред себе си? Вие претендирате да стоите над вашия пол, обаче за какво друго упреквате жените, освен за това, което сама вършите? Ето сега, аз ви обидих, признавам, че съм много груб.
— Аз не съм обидена — каза Флорънс, почти борейки се със сълзите си, и прибави на себе си: — Аз съм извънредно щастлива!
Има хора, от които даже и най-гордата жена обича да чуе критика, която опровергава безразличието.
Тъкмо в това време Лъмли Ферърс, разпален от успеха на своите проекти, влезе в стаята и бързият му поглед попадна в ъгъла, в който откри, както му се стори, едно много опасно флиртуване между богатата му братовчедка и Ърнест Малтрейвърс. Той отиде към мястото и с обичайната си прямота подаде ръка и на двамата.
— А, драга ми и хубава братовчедке, можеш да ме поздравиш. И ти също, драги ми Малтрейвърс. Как ще се смеем на лъжите на политиката, когато вие и аз, най-добрите приятели на света, седнем на противоположни места. Но защо госпожице Флорънс, не сте ме представили досега на вашия гален италианец? Allons!
Говорейки така, Ферърс се стремеше, мислейки си, че е благоразумно, да ги раздели и за негово голямо щастие, Малтрейвърс скоро се оттегли.
Ферърс много лесно, благодарение на угодливия си характер, скоро успя да говори насаме с Цезарини. Изразявайки се неприятно за Малтрейвърс и като направи няколко комплименти на италианеца, успя изцяло да спечели сърцето му. Блестящата Флорънс беше по-мълчалива и покорна отколкото обикновено и нейният глас — по-мек и по-нежен, когато отговаряше на красноречивите запитвания на Кастручио. Постепенно Лъмли потъна в мълчание и започна да слуша разговора между Флорънс и италианеца, докато изглеждаше, че е задълбочен в албума „Изгледи от Рейн“, който беше на масата.