— Да — каза италианеца с мекия си глас, — бихте ли могли да знаете как наблюдавам всяка сянка върху това небесно изражение на лицето ви. Ако то е помрачено, в мен е нощ! Ако то е светло, аз съм персиец, гледащ към слънцето!
— Защо ми говорите така? Ако не бяхте поет, щях да се разсърдя.
— Вие не се разсърдихте, когато английският поет, този студен Малтрейвърс, ви е говорил също тъй смело.
Флорънс изправи гордата си глава и въздържайки се, каза кротко:
— Господин Малтрейвърс нито ласкае, нито…
— Предполагах, че ще кажете така — каза Цезарини, стискайки зъби, — обаче, все пак, вие бяхте по-спокойна, когато изразявах своята привързаност към вас.
— Никога, господин Цезарини, никога, освен когато съм мислела, че това е обикновена галантност на вашата нация. Нека да продължавам да мисля така.
— Не, горда госпожице — каза Цезарини, — не, чуйте истината.
Флорънс стана от мястото си възмутена.
— Чуйте ме — продължи той. — Аз… аз, бедният чужденец и певец, се осмелявам да повдигна очите си към вас! Аз ви обичам!
До този миг, Флорънс никога не се бе чувствала толкова унизена и смутена. Колкото и да се беше забавлявала със суетата на Цезарини, тя не му беше дала никакъв повод да се обърне така към нея, още повече по такъв груб начин. Тя почти си помисли, че той е полудял. Но в следващия момент си спомни предупреждението на Малтрейвърс и почувства, че наказанието й започва.
— Надявам се, че вие ще говорите по-спокойно, господине, когато се видим отново — каза тя и се оттегли.
Цезарини остана като прикован на мястото си и помраченото изражение на лицето му изразяваше такива страсти, каквито рядко може да се видят върху лицата на образованите хора.
— Къде сте на квартира, господин Цезарини? — попита фамилиарният глас на Ферърс. — Ако обичате да изминем заедно част от пътя ви, след като толкова се изморихте в тези горещи стаи.
Цезарини изръмжа нещо.
— На вас не ви е добре — продължи Ферърс, — чистият въздух ще ви подейства приятно. Да вървим.
Ферърс се измъкна от стаята и италианецът механично го последва. Известно време те вървяха мълчаливо в осветената от луната нощ. Най-после Ферърс каза:
— Извинете ме, драги, но вие вече трябва да сте забелязали, че аз съм прям и странен човек. Виждам, че са ви пленили красотата и очарованието на жестоката ми братовчедка. Бих ли могъл да ви услужа по някакъв начин?
За човек запознат със света, в който живее, тази сърдечност от страна на братовчеда на една богата наследница, към един твърде неподходящ кандидат, би породила подозрение. Цезарини обаче не се усъмни в нищо и каза решително:
— О, господине, това е действително един голям удар. Предполагах, че и тя има някакви чувства към мен, тъй като досега винаги е била нежна към мен. Аз дори в стихове съм изразил любовта си към нея и не съм срещнал никакъв отказ от нейна страна.
— Тя е една ужасна кокетка! Хубавата Флорънс! Но, може би, вие имате съперник?
— Чувствам това! Видях това! Зная това!
— Кого подозирате?
— Този проклет Малтрейвърс! Той ми се изпречва навсякъде. Разтрепервам се, когато се срещнем. Виждам съдбата си.
— Ако това е Малтрейвърс — каза Ферърс сериозно, — опасността е голяма, Флорънс го познава още доста малко и той не е много възхитен от нея, но тя има голямо положение, а той е амбициозен. Тъкмо тук трябва да внимаваме, Цезарини, защото знайте, че аз също не обичам Малтрейвърс и с удоволствие ще ви съдействам във всеки план за осуетяване на неговите намерения в това направление.
— Много великодушно от ваша страна, благородни приятелю! Но той е по-богат и от по-добър род от мен.
— Това може да е така, но за една жена с положението на Флорънс, всички по-ниски степени в положението на нейните кандидати изглеждат изравнени. Разбира се, не искам да кажа, че тя би се омъжила за някой селянин или подобен на него, но аз имам симпатии към вас и ненавиждам Малтрейвърс. Тя е много романтична и обича поезията, дори предполагам, че и сама пише. О, вие ще бъдете тъкмо подходящ за нея, но уви! Как ще се видите?
— Да се видя с нея? Какво искате да кажете?
— Защо, не сте ли се обяснили в любов тази вечер? Мисля, че дочух подобно нещо. Можете ли за момент да си въобразите, че след едно подобно признание, Флорънс ще ви приеме пак? Тоест, ако има намерение да отблъсне вашата любов?…
— Не, но тя трябва… И ще ме приеме.
— Бъдете уверени, че в тази страна насилието не минава. Послушайте съвета ми, пишете й едно смирено извинение, признайте грешката си, призовете нейната милост. Като заявите, че завинаги се отказвате от това да сте неин любовник, помолете я да останете приятели. Послушайте ме, аз съм по-възрастен от вас и познавам братовчедка си. Вашата скромност ще я трогне, докато вашата студенина ще наостри нейната суета. През това време ще наблюдаваме постъпките на Малтрейвърс. Аз ще бъда до вас, и ние, както се казва, ще му дадем да разбере. Тогава за вас пътя ще бъде открит — ясна сцена и хубава игра!