Цезарини отначало се бунтуваше, но най-после разбра същността на съвета. Лъмли не искаше обаче да го остави, докато съветът му не се възприемеше напълно. Той накара Кастручио да го придружи до един клуб, продиктува писмото до Флорънс и се зае да го предаде. Това не беше всичко.
— Необходимо е също — каза Лъмли, след кратко, но замислено мълчание, — вие да пишете на Малтрейвърс.
— А защо?
— Имам причини за това. Попитайте го, по един прям и приятелски начин, за неговото мнение за госпожица Флорънс. Изложете вашата увереност, че тя ви обича и запитайте откровено, какво мисли той за шансовете на щастие от подобен съюз.
— Но защо всичко това?
— Неговият отговор може да бъде полезен — отговори Лъмли замислено. — Почакайте, аз ще ви диктувам писмото.
Цезарини започна да се чуди и колебае, но имаше нещо у Лъмли Ферърс, което беше придобило вече власт над него. Той писа, следователно, както Лъмли диктуваше, започвайки с някои обикновени съмнения за щастието в женитбата изобщо, като се извиняваше за хладното си държание към Малтрейвърс напоследък. Питаше го, както за характера на госпожица Флорънс, тъй и за неговите шансове за успех.
Това писмо, както и първото, Лъмли изпрати веднага.
— Вие схващате — каза той кротко на Цезарини, — че целта на това писмо е да хвана Малтрейвърс в някое ясно и категорично признание за незаинтересованост спрямо Флорънс, а от това може да имаме голяма полза после, ако той излезе някога като съперник. А сега си идете у дома да почивате, защото изглеждате изтощен. Довиждане, нови приятелю.
„Отдавна имах предчувствие — каза си Лъмли, докато вървеше по улица Джордж Велики, — че у това диво момиче са се породили романтични симпатии към Малтрейвърс. Но аз лесно мога да предотвратя това. Вече се сдобих с едно оръжие за всеки случай. Но какво говедо е този Цезарини. Обаче такъв е бил и Касий, макар че Анаго го използва. Ако Анаго се беше родил сега и се беше появило у него това глупаво въображение за отмъщение, какъв величествен човек би бил той.“
Пребледнял, грозен, изтощен, Кастручио Цезарини, преминал един дълъг път, най-после пристигна до една мизерна квартира в крайния квартал Челси. Неговото състояние вече си беше отишло. Всичко пропиля, за доставянето на най-бедната храна за своята жадна и глупава суета — увлечението по коне и скъпоценности, хубави дрехи и игри. Всичко, за да бъде той не един велик, а един по-докаран човек от Ърнест Малтрейвърс! Такава е съдбата на тези бедни авантюристи, които търсят славата в салоните. И въпреки това този беден млад човек се беше осмелил да се надява да получи ръката на Флорънс Лейсълс!
Цезарини погледна наоколо, когато стигна до вратата. Той си въобразяваше, че дори в това тъмно място може да се намерят хора, които да искат да хвърлят поглед към неговата прочута личност. Той скриваше квартирата си от всички, хранеше се в близката гостилница, когато не обядваше в града, и си даваше адреса до „Пътниците“. Той забеляза висока фигура, обвита в наметало, която го беше последвала от една далечна и по-оживена част на града. Но фигурата се обърна и изчезна моментално. Цезарини се изкачи на втория етаж. Към обяд, на следващия ден, някой беше поставил писмо до вратата му, съдържащо сто лири, без да има някаква бележка за това. Цезарини не познаваше почерка, с който беше написан плика. Гордостта му беше дълбоко наранена. Сред всичките лишения, той не се беше обърнал дори към собствената си сестра. Възможно ли бе тези пари да са от нея? От Дьо Монтен? Той потъна в догадки. Остави плика настрана, защото все пак имаше някаква гордост у него, но след известно време сметките започнаха да стават належащи, а необходимостта все по-голяма и той беше принуден да се възползва от парите.
Два дни по-късно Цезарини донесе на Ферърс отговор от Малтрейвърс. Лъмли беше правилно предвидил, че гордият дух на Ърнест ще измисли някое възмущение за кокетството на Флорънс, която дава на италианеца напразни надежди, които никога няма да се реализират. Той беше направил това, обаче с по-голямо благородство, отколкото Лъмли мислеше.