Величественото самообладание на Малтрейвърс беше точно това качество, което придава на мъжете една несъзнателна власт над мислите на жена, чувствата на която са спечелени. Освен това, Кливлънд беше от тези хора, които напълно оценяват преимуществата на богатството и положението. А при Флорънс и двете бяха такива, каквито биха издигнали Малтрейвърс към едно положение в обществения живот, което щеше да постави нови изисквания към талантите, за които Кливлънд много правилно предполагаше, че са приспособени по-скоро да командват, отколкото да служат. У Ферърс той виждаше човека, желаещ да има власт. У Малтрейвърс, човека, чрез който властта ще бъде носена с достойнство и използвана само за добри дела. Следователно, нещо по-възвишено от простото желание за запазване грубите интереси на Малтрейвърс, караше Кливлънд да желае да осигури за него сърцето и ръката на голямата наследница. Той мислеше, че каквито и да са пречките, те няма да бъдат от страна на Флорънс. Обаче той разумно реши да остави всичко да се развие по естествен път. Не спомена нищо нито на едната, нито на другата страна. Никое място не е по-хубаво за влюбване от това на една голяма, селска къща. Никое време — по-удобно, отколкото края на лондонския сезон, когато изморени от дребни грижи и отегчени от престорени интимности, дори най-студените хора копнеят за тоновете на обичта и възбуждането на една чиста обич.
По един или друг начин се случи тъкмо по това време Флорънс и Ърнест да бъдат постоянно заедно. Те яздеха, правеха екскурзии по реката, седяха на една и съща пейка в лодката. Вечерта, по-младите гости, с помощта на съседните семейства, често се събираха на танци в един временен павилион, построен близо до столовата. Ърнест обаче никога не танцуваше, Флорънс танцуваше в началото, но веднъж като разговаряше с Малтрейвърс, един весел кавалер дойде да я покани за обещания от нея валс и тя остана поразена от сериозната промяна в лицето на Ърнест.
— Никога ли не танцувате? — попита тя докато кавалерът търсеше удобно място да постави шапката си.
— Не — каза Ърнест просто, — не ми се танцува.
Госпожица Флорънс се изчерви, но кавалерът и музиката не й оставиха време за отговор. Обаче след тази вечер тя не танцуваше повече. Заяви, че не се чувства добре и затова й е забранено да танцува.
Малтрейвърс не можеше да не бъде трогнати поласкан от това внимание към мнението му. Но Флорънс се постара да обясни това със съвсем друг мотив, за да избегне всякакво признание.
Две вечери след тази, в която Малтрейвърс прояви своята откровеност, се случи да се срещнат в зимната градина, която беше свързана със залата за танцуване. Ърнест, спирайки се, за да я попита за здравето й, беше поразен от умората и тъгата, които личаха в тона и изражението на лицето й.
— Драга госпожица Флорънс — каза той, — страхувам се, че сте по-зле, отколкото казвате. Вие трябва да се предпазвате. Знайте, че дължите и на вашите приятели да бъдете по-внимателна към себе си.
— Приятели! — каза Флорънс горчиво. — Аз нямам никакви приятели! Дори баща ми едва ли би отсъствал от някой министерски банкет една седмица след смъртта ми. Но такъв е общественият живот. Неговият горещ пламък заличава пламъка на по-малките, но свети чувства. Приятели!
Съдбата, която беше направила от Флорънс Лейсълс наследница, на която да завиждат, й беше отказала братя и сестри. И в чест на раждането й я беше лишила дори от любовта на майката! Приятели! Къде да ги намери?