Тази вечер се появи началото на един нов съюз между тези две личности. Млади и хубави, те се съгласиха да бъдат приятели и нищо повече!
II
Сякаш този съюз между Малтрейвърс и Флорънс беше премахнал всяка резервираност, която по-рано съществуваше. Сега те разговаряха свободно, нещо необикновено за хора от различни полове. В обикновения живот, както повечето хора със силни чувства и силно въображение, Ърнест беше мълчалив. Сега сякаш бе снет от гърба му товар. Най-сетне беше намерил личност, която можеше да го разбира добре, когато беше най-откровен.
Здравето и настроението на Флорънс се възвърнаха като по чудо. Малтрейвърс я наблюдаваше през очите на интелекта си. Той не гледаше на нея като на жена — нейните таланти и изключителни идеи толкова го възхищаваха, че отвличаха вниманието му от красотата й. Той гледаше на нея като на нещо отделно от нейния пол — едно славно създание, въпреки че е жена. Веднъж й каза това, смеейки се, и Флорънс го счете за комплимент. Бедната Флорънс! Нейният пол я лишаваше от съдбата, която й беше отредена!
Кливлънд мълчаливо наблюдаваше тяхната интимност. Слушаше с усмивка мълвата за тяхната близост и за разходките им по терасата и скитанията по моравата и предсказваше онова, което ще излезе от всичко това. Лорд Саксингъм беше сляп. Неговата дъщеря беше пълнолетна, притежаваше княжеското си богатство и отдавна му бе внушила правото си на независимост със своя темперамент. Лордът обаче не можеше напълно да разбере характера на нейната гордост и беше напълно убеден, че тя няма никога да се ожени за по-долен от един дук. Що се отнася до нейните флиртове, то той ги приемаше за естествени и невинни развлечения. Освен това прекарваше малко време в Темпъл Гроув. Той отиваше всяка сутрин в Лондон след закуската в своята стая, връщаше се за обяд, играеше на вист и говореше весели глупости на Флорънс в приемната си докато си пиеше виното. Колкото се отнася до другите гости, не беше тяхна работа и не можеха да направят нищо повече, освен да си говорят помежду си. Така Малтрейвърс и Флорънс не бяха обезпокоявани, въпреки че не бяха незабелязани. Малтрейвърс не беше влюбен и не предполагаше, че госпожица Флорънс е влюбена в него или че има опасност от подобно нещо. Това е грешка, която мъжът често прави, но жената никога. Жената винаги знае, когато е обичана, но тя често си и въобразява че е обичана, когато не е. Флорънс не беше щастлива, защото това е едно спокойно чувство. Тя беше възбудена от неопределена, дива и опияняваща страст.
Тя беше узнала от Малтрейвърс, че е била невярно информирана от Ферърс. Никой друг нямаше власт над сърцето на нейния любим. Беше й безразлично дали той я обича или не, за сега те бяха всичко един за друг. Тя живееше за днешния ден и не искаше да мисли за утрешния.
От времето на тази ужасна болест, която стана причина да се промени толкова начина на живот на Малтрейвърс, той не беше се проявил като автор. Напоследък обаче старият навик се беше появил отново. През това време се бяха натрупали толкова идеи и чувства, че той трябваше да се освободи от тях. За някой хора да пишат не е само желание, а съдба, без която не могат. В сегашната си работа той се съветваше с Флорънс. Неговото доверие я възхити. Това беше един комплимент, който тя високо оцени. И докато ден след ден светлите предначертания добиваха форма, мисълта и въображението намираха „локални жилища“.
През един късен следобед на един септемврийски ден, слънцето бавно напредваше по пътя си на запад, Флорънс беше прекарала целия следобед в стаята си, отплащайки се, както тя се изразяваше, на грубите изисквания на кореспонденцията, по-скоро за сметка на лорд Саксингъм, отколкото за своя сметка. Той изискваше от нея най-голямо внимание към братовчеди и братовчедки, стига да са богати, умни, с добро положение или по какъвто и да е начин важни. Това бе един следобед, когато, освободена от тези задължения, Флорънс излезе на разходка из полето с Кливлънд. Господата и дамите бяха пръснати из близките околности и те двамата бяха сами.
След разговора относно кореспонденцията на Флорънс, те започнаха да говорят за най-хубавия вид литература, тази която свързва интереса на романа с истината на историята, именно за мемоарите и писмата на френските писатели. С тази част от литературата Кливлънд беше много добре запознат.