— Ще ме извините обаче — каза в този момент Кливлънд, — тъй като виждам гостите ми да идват насам по моравата, трябва да отида при тях. Ще оставя засега въпроса. Ърнест може да се допита до мен всеки път, когато пожелае.
Кливлънд се отдалечи. Интимността между Малтрейвърс и Флоранс беше от такова естество, че не можеше да има никакво съмнение относно тяхната близост.
— Госпожице Флоранс — каза Ърнест, — почти се радвам за отсъствието на Кливланд. Получих едно писмо от господин… Този държавник не може да разбере и оцени никой друг, освен тези които са запознати с рицарската красота на характера му. Той ме покани да заема един от новите административни постове, които ще създаде. Предложеното ми място е над моите заслуги и нито ми подхожда за това, което съм направил досега, въпреки че, може би, подхожда на това, което ще успея да направя. Прибавям това — каза Ърнест с горда усмивка, — защото знаете, че съм буен и самонадеян.
— Вие приемате предложението?
— Не, не трябва ли да го отхвърля? Нашата политика е еднаква само в определени моменти. Крайните ни цели са съвършено различни. Да служа с господин… означава да направя неравен компромис: да изоставя девет мнения, за да издигна едно. Това не е ли капитулиране в големия храм на съвестта? Никой няма да ме нарича противоречив, защото в обществения живот да се съгласиш с други по един партиен въпрос е всичко, което се изисква. За хилядите въпроси, неузрели още и лежащи в мрака, прикрити в неизвестното бъдеще, не се пита и не се предсказва. Но аз признавам, че ще считам себе си за повече от противоречив. Такива са възгледите ми. Стигнах до тях с мъка, тъй като първоначално сърцето ми туптеше с една егоистична амбиция.
— Имате право, имате право — възкликна Флорънс с пламнали страни, — как мога да се съмнявам във вас? Разбирам жертвата, която правите, защото е гордост да се издигнете над думите на неприятелите в този бурен път към честта, който строгите очи на света виждат, а студеното му сърце го измерва. Но по-гордо е да чувствате, че не сте направили нито една стъпка към целта, която споменът не ще одобри и времето ще оттегли назад. Не, приятелю, чакайте с надежда да дойде времето, когато съвестта и амбицията ще вървят ръка за ръка. Когато големите цели на една светла и широка политика ще лежат пред вас като карта и вие ще може да обмислите всяка стъпка от пътя без да има опасност да се изгубите. Пред вас сега е тронът на литературата, който може да имате, ако притежавате, както вярвам, умствените способности да го достигнете. Тази амбиция може да бъде напусната само ако една по-бурна кариера може да достигне тези обществени цели, към които както книжнината, така и политиката трябва да се стремят. Но тези цели не трябва да се отстъпват за награди или облаги.
Докато Флорънс изказваше тези благородни и възвишени чувства, тя видя в очите на Ърнест една радост, с каквато те никога не бяха я гледали по-рано.
— О, — каза той, когато с внезапен импулс повдигна ръката й към устните си, — благословен да бъде мига, в който вие ми дадохте приятелството си! Това са мислите, които копнеех да чуя, когато се изкушавах да вярвам, че патриотизмът е заблуждение, а добродетелта — само едно име.
Флорънс изслуша това. Тя изглеждаше променена. Приличаше на изцяло привързана и възхитена жена.
Случайно изпусна цветето от ръката си, което Малтрейвърс й беше дал. С неволна радост, задето й се удаде случай да прикрие изражението на лицето си, тя се наведе да го вземе от земята. Правейки това, едно писмо падна от гърдите й и Малтрейвърс, докато се навеждаше, за да предвари движението й, видя че то е адресирано до него с почерка на неизвестната му кореспондентка. Той сграбчи писмото и загледа с поласкано и объркано учудване, първо към него, после към ненадейно разкрития изпращач, Флорънс пребледня и покривайки лицето си с ръце, потъна в сълзи.
— О, колко глупав съм бил! — извика Ърнест. — Да не разбера, да не почувствам, че няма две Флорънс в света! Но ако тази мисъл бе преминала през мен, аз не бих посмял да й дам подслон!
— Отивайте, отивайте — изхълца Флорънс. — Оставете ме, моля ви, оставете ме!
— Не, докато не ми кажете да остана — каза Ърнест с чувство, малко по-дълбоко от нейното, докато се спускаше на коляното си до краката й.
Трябва ли да продължаваме? Когато двамата напуснаха това място, се направиха нежни признания, размениха се тържествени обещания. И Ърнест Малтрейвърс стана избраника на Флорънс Лейсълс.