III
Когато Малтрейвърс отново се намери в самотния си апартамент, той се почувства особено, сякаш сънуваше. Беше се подчинил на един импулс, може би неустоим, но такъв, от който неговото сърце не беше задоволено. Един глас му шепнеше: „Ти си излъгал и нея и себе си. Ти не я обичаш!“ Напразно си припомняше красотата и гения й, особената страст към него. Гласът продължаваше да говори: „Ти не я обичаш. Сбогувай се завинаги с хубавите си сънища за един живот, по-благословен от този на простосмъртните. От бурните морета на бъдещето завинаги са заличени за теб, Калипсо и Златните острови. Ти не можеш вече да рисуваш върху смътното платно на своите желания, формите на тази, с която би могъл да живееш завинаги. Ти не си бил верен към собствения си идеал. Ти си отдал себе си завинаги и завинаги на друга. Отказал си се от надеждата и трябва да живееш като в затвор с едно същество, с което нямаш хармонията на любовта.“
„Няма значение — каза си Малтрейвърс, почти уплашен и сепвайки се от тези мисли, — аз съм сгоден за девойка, която ме обича, глупаво и безчестно е да се разкайвам и да роптая. Преминал съм през най-хубавите години на младостта, без да мога да намеря жената, с която пещерата би била по-сладка от трона. Защо да живея до гроб като суетен и мечтателен Нимфолет? В този живот бих ли могъл да направя по-благороден избор?“
Докато Малтрейвърс размишляваше така, госпожица Флорънс влезе в кабинета на баща си и там остана да го чака да се завърне от Лондон. Тя знаеше неговите светски възгледи, знаеше също гордостта на избраника си и чувстваше, че само тя можеше да посредничи между двамата.
Лорд Саксингъм най-после се завърна, зает и важен, в хубаво разположение на духа, както обикновено.
— Добре, Флорънс, добре! — радвам се, че те виждам така весела, никога не съм те виждал такава. Ние винаги сме имали хубав ред в семейството си. Но аз изглежда съм закъснял. Първият звънец е ударил. Забавил съм се доста при обличането си, а ти, както виждам, още не си облечена.
— Драги ми татко, искам да говоря с теб по една много важна работа.
— Така ли?… Как… веднага?
— Да.
— Добре, какво има? Относно имотите ти в Слинсгби, предполагам.
— Не, скъпи татко, моля те, седни и ме изслушай с търпение.
Лорд Саксингъм започна да се безпокои и погледна дъщеря си право в лицето загрижено и с любопитство.
— Ти си бил винаги много снизходителен към мен — започна Флорънс с лека усмивка. — Аз винаги съм имала това, което искам, дори много повече, отколкото други млади дами. Вярвай ми, татко, аз съм ти много признателна не само за твоята обич, но и за твоето уважение към мен. Бях едно странно и диво момиче, но сега съм решила да се променя и като първа стъпка към това, искам твоето съгласие да имам един ръководител…
— Един какъв? — извика лорд Саксингъм.
— С други думи, възнамерявам да се омъжа…
— Дукът… бил ли е днес тук?
— Не зная за това. Но не е никакъв дук този, на когото съм обещала ръката си. Той е по-благороден и по-достоен. Господин Малтрейвърс.
— Господин Малтрейвърс? Господин Дяволът? Момичето е полудяло! Не ми говори, дете, няма да се съглася на подобни глупости. Един селски джентълмен, много почтен, много умен и всичко това, но… безполезно е да се говори. Аз съм решил за теб. С твоето богатство също!
— Драги ми татко, аз няма да се омъжа без твоето съгласие, въпреки че състоянието ми е приписано на мен и съм пълнолетна.
— Ето едно добро дете. Сега нека да се облека, ще закъснеем.
— Не, не още — каза Флорънс, прехвърляйки нежно ръката си около шията на баща си. — Ще се омъжа за Малтрейвърс, но това ще стане с пълното ти одобрение. Само размисли, ако се омъжа за дука… той ще очаква да вземе всичкото ми богатство, такова, каквото е. Десет хиляди годишно са на мое разположение и ако се оженя за господин Малтрейвърс, ти ще разполагаш с тях. Аз винаги съм мислила за това — една малка отплата за твоята доброта, за твоите снизхождения, но това ще покаже, че твоята Флорънс не е непризнателна.
— Не искам да слушам!
— Почакай, ти не си много богат, и ако се оттеглиш от длъжност, ще получаваш малка пенсия. Често съм чувала от теб да казваш, че твоята заплата не е достатъчна, за да нямаш затруднения. На кого ще даде една дъщеря от излишните си пари, ако не на своя родител? От кого ще получи един родител, ако не от своето дете, което никога не ще може да се отплати за любовта му. Да, това е нищо, но ти… ти, който не си отказвал да удовлетвориш и най-малката ми прищявка, не разваляй всичките ми надежди за щастие, които твоята Флорънс би могла да си науми.