Сега двамата бяха край брега на реката. Слънцето бавно залязваше както миналата вечер. Това бе приблизително същия час на един от най-приятните есенни дни. Наблизо нямаше никой. Хълмът закриваше къщата от поглед. Ромоненето на живата природа, с песните на птичките, със звънкащите звънци на овцете, с вятъра, въздишащ през дърветата и нежното повдигане на блестящите вълни, които миеха дъхавите тръстики и водни лилии при краката им, беше по-приятно от тишината. Те и двамата мълчаха известно време. После Флорънс наруши мълчанието, но с глас, по-нисък от обикновено:
— Да — каза тя, обръщайки се към него, — тези часове са по-щастливи, отколкото онези, прекарани в пълния с хора свят, където вашата съдба ще ни извика. За мен амбицията изглежда завинаги достигна своя край. Видяла съм всичко. Не съм вече обладана от желанието да постигна нещо смътно една засенчена империя, която ние наричаме слава и власт. Единствената мисъл, която смущава спокойствието на душата ми, е страхът да не изгубя частица от богатото притежание, което съм спечелила.
— Нека вашите страхове винаги да бъдат напразни.
— Вие действително ме обичате! Повтарям на себе си винаги тази единствена фраза. Ако ви изгубя — това ще бъде моята смърт. Отчайвам се дали някога ще бъда обичана заради моето състояние: богатството ми изглежда като една фатална зестра. Подозирах алчност във всяко направено ми признание и виждах долния инстинкт да дебне в дъното на всяко сърце, което се предлагаше пред моя храм. Но вие, Ърнест, чувствам, че никога не бихте могли да мерите злото със същата мярка. И вие — ако ме обичате — ме обичате заради самата мен.
— И ще ви обичам повече всеки изминат час.
— Не зная дали ще е така — ужасявам се при мисълта, че може да ме заобичате по-малко, след като ме опознаете повече. Боя се, че ще ви се сторя претенциозна. Вече съм ревнива. Ревнувам ви дори от госпожа Т., когато ви видях с нея тази сутрин. Ще искам всеки ваш поглед да е мой, да монополизирам всяка ваша дума.
Тази изповед не се хареса на Малтрейвърс както би му се харесала, ако той би бил по-дълбоко влюбен. Ревността у една жена с такава буйна и заповедническа натура е действително една страст, от която може да се боим.
— Не говорете така, драга Флорънс — каза той с много сериозна усмивка, — защото любовта трябва да има безусловното доверие като свое задължение и естество. Ревността е съмнение, а съмнението е смъртта на любовта.
Сянка премина през твърде изразителното лице на Флорънс и тя въздъхна дълбоко.
Повдигайки очи, Малтрейвърс видя фигурата на Лъмли Ферърс да се приближава към тях от противоположната страна на терасата. В същия момент по небето се промъкна черен облак. Водата сякаш се помрачи и излезе вятър. Хладина и странно предчувствие за зло премина през сърцето на Ърнест, а, както много хора, отдадени на въображението, той несъзнателно беше суеверен.
— Ние не сме вече сами — каза той и стана. — Вашият братовчед без съмнение е научил за годежа ни и идва да поздрави вашия избраник.
— Кажете ми — продължи той замислено, когато тръгнаха да пресрещнат Ферърс, — държите ли много страната на Лъмли? Какво мислите за неговия характер? Той ми създава затруднение. Понякога мисля, че се е променил откакто се разделихме в Италия. Понякога пък мисля, че не се е променил, а че е узрял.