— Лъмли го познавам от дете — отговори Флорънс — и в него виждам много, от което да се възхищавам и обичам. Възхищавам се от неговата смелост и откровеност, от презрението му към светските дребнавости и лъжи. Обичам неговата доброта, неговата веселост и си представям сърцето му по-добро, отколкото може да изглежда за повърхностния наблюдател.
— Въпреки това той ми изглежда егоистичен и безпринципен.
— Това е вследствие презирането на пороците и глупостите на хората. Свикнал е да се съветва със собствената си решителна воля, и вярвайки, че всичко, което е направено в света, е измама, е приспособил амбициите си към обичаите. Въпреки че няма това, което се нарича гений, той ще достигне известност и власт, до каквато малцина гении достигат.
— Защото геният е по естество честен — каца Малтрейвърс.
— Обаче вие ме учите да гледам към него по-снизходително. Съмнявам се в действителната откровеност на хората, които познавам като лицемери в обществения живот, но може би съдя с едно и също много строго мерило.
— Трети лица — каза Ферърс, когато се присъедини към тях — са обикновено добре дошли на полето. И аз се лаская от мисълта, че съм точно това, което липсва, за да се завърши очарованието на този красив пейзаж.
— Ти си винаги скромен, драги братовчеде.
— Зная, че това е моята слаба страна, но ще направя подобрение с течение на годините и с развитието на ума. Скъпи Малтрейвърс, как сте? — попита на френски Ферърс и подаде ръката си любезно към тази на Ърнест. — Аз съм потънал в света. Представлявам едно нещо, на което вие, възрастните семейни хора, трябва да се присмивате. Наследник съм на едно ново Брумаджемско перство.
— Какво, да не би господин Темпълтън…?
— Няма вече господин Темпълтън, той изгасна. От пепелта изникна лорд Варгрейв. Действително, замисляме се над една по-звучна титла. Лорд Дьо Курвъл звучи по-благородно, но добрият ми чичо няма нищо нормандско в себе си. Тъй че изоставихме Дьо-то като нещо подигравателно. Варгрейв е звучно и подходящо. Тъй че чичо ми е барон Варгрейв, от Варгрейв.
— Поздравявам те.
— Благодаря. Въпреки това лейди Варгрейв може да разруши всичките ми надежди. Но ако не се рискува, нищо не се получава. За чичо ми ще се съобщи във вестниците днес. Бедният, той ще остане възхитен. И тъй като е сигурно, че той дължи много за това на мен, ще бъде, предполагам, много признателен, или ще ме намрази завинаги, зависи. Едно направено благодеяние се намира съвършено неустановено някъде точно между пръста на гордостта и показалеца на обичта. Глави благодарни, а след тях опашки, които мразят. Ето, това е според обичая на старите писатели.
— Значи онова красиво дете е госпожица Темпълтън, или по-скоро лейди Варгрейв, дъщеря от една предишна женитба? — каза Малтрейвърс разсеяно.
— Да, удивително е колко много я обича той. Хубаво малко създание, много хитро при това. Между другото, Малтрейвърс, ние имахме една неочаквано бурна вечер в края на сесията. Голямо разцепление — министрите бяха много притеснени. Аз държах една доста хубава реч в тяхна полза. Предполагам обаче, че ще има известна промяна. Може би за следващата сесия ще мога да те поздравя.
Ферърс погледна строго Малтрейвърс докато говореше. Но Ърнест отговори хладно и бегло. След малко към тях се присъедини група от гостите, която се скиташе по поляната в очакване на първия звънец за вечеря. Кливлънд се съветваше за подходящо място на един нов водоскок. Той извика Малтрейвърс да си даде мнението дали трябва да бъде направен в центъра на един цветен кръг или под спускащата се сянка на голяма върба. Докато това интересно разискване продължаваше, Ферърс се оттегли настрана с братовчедката си, и стискайки ръката й сърдечно, каза с мек и нежен глас:
— Драга моя Флорънс, позволи ми в такова едно време да бъда интимен. Научих от лорд Саксингъм, с когото се срещнах в Лондон, че си сгодена за Малтрейвърс. Колкото и да бях зает, не можех да не дойда да изкажа моите най-добри и най-усърдни благопожелания за вашето щастие. Може да изглеждам небрежен и да ме считат за егоист, но сърцето ми е топло към тези, които действително ме интересуват.
Никога един брат не бе изказвал за благоденствието на една възлюбена сестра по-грижливи и по-предани молитви от тези, които Лъмли Ферърс изля пред Флорънс Лейсълс.