Флорънс се сепна — тонът и маниерите му бяха тъй различни от тези, които той обикновено имаше. Тя горещо отвърна на стискането на неговата ръка и му благодари лаконично, но прочувствено.
— Никой не е достатъчно достоен и добър за теб, Флорънс — продължи Ферърс, — никой. Но аз се възхищавам от твоя незаинтересован и великодушен избор. Малтрейвърс и аз напоследък не сме приятели. Но аз го уважавам както всички трябва да го уважават. Той има благороден характер и велики амбиции. Той ще ти дължи вечна благодарност за дълбоката и пламенна любов, с която ти не може да не го въодушевяваш. В аристократичните среди твоята ръка му осигурява най-блестящите богатства, най-гордата кариера. Той, Аристократът, с големия действителен талант ще бъде оценен реално. Неговите заслуги няма да преминават незабелязано, а ще изскочат на най-високите постове. И, тъй като той е по-скоро горделив, отколкото амбициозен, как трябва да благослови тази, която го издига изведнъж на такова положение!
— О, той не мисли за тези светски преимущества! Той е твърде чист и съвършен! — каза Флорънс с голямо усърдие. — Той не е алчен, няма нищо спекулативно в него!
— Тук действително постъпваш справедливо към него, няма частица подлост в ума му, аз не съм казал, че има. Самото величие на неговите стремежи, неговата възмущаваща се и презираща гордост, го издигат над мисълта за твоето богатство и положение, освен като средство за дадена цел.
— Ти пак грешиш — каза Флорънс, леко усмихвайки се, но пребледнявайки.
— Не — продължи Ферърс, като че ли не я чуваше, а следваше своите мисли. — Аз винаги съм предсказвал, че Малтрейвърс ще има забележителна женитба. Той не би ги позволил да обича бедна жена или от по-долен род. Той е едно велико създание и ти си решила умно. Нека Бог да ви благослови!
С тези думи Ферърс се оттегли. Когато слезе на вечеря, челото на Флорънс беше мрачно и тъжно. Ферърс прекара три дни в къщата. Той беше особено сърдечен към Малтрейвърс и говореше малко с Флорънс. Но това „малко“ никога не пропускаше да остави в ума й една завистлива и загрижена раздразнителност, на която тя се отдаваше с болезнена леснота.
За да разберем напълно Флорънс Лейсълс, трябва да се помни, че въпреки всичките й ослепителни качества, тя не бе това, което се нарича обична личност. Дори и като дете тя притежаваше известна грубост в отношението си към околните и поради това не можеше да спечели изцяло сърцата им. Лишена от майчини грижи, имайки малки или никакви контакти с деца на нейната възраст, израснала с гувернантка или някоя роднина, тя не беше възприела нежните маниери, които взаимните семейни отношения обикновено създават. С едно гордо съзнание за нейните сили, род и положение, преимущества винаги шумно произнасяни край нея, тя израсна самотна, необщителна, със заповеднически характер. Баща й беше по-скоро горд с нея, отколкото привързан; слугите не я обичаха. Тя искаше твърде малко да знае за другите и твърде малко — да бъде обичана от по-долните — беше извънредно умна и сериозна, за да й доставя удоволствие разговорът и общуването с млади дами на нейната възраст. Нямаше приятели. Сега, имайки действително силни чувства, тя съзнаваше всичко това, но по-скоро с чувство за отмъщение, отколкото на тъга. Копнееше да бъде любена и обвиняваше съдбата, а не себе си.
Когато с всичката горда, чиста и великодушна откровеност на своята натура тя призна на Ърнест любовта си към него, естествено, очакваше най-пламенното и страстно падане на коляно. Нищо по-малко не би я задоволило. Но навикът и опитът от миналото я правеха вечно подозрителна, че не е обичана. За нея беше отрова да мисли, че Малтрейвърс винаги е считал нейните преимущества в богатство като пречка за неговите претенции и възпиране на страстите му. За нея беше безразлично дали нейният любим е подтикван от най-долна алчност или от най-възвишени стремления, стига само в сърцето си той да беше подтикван само от чувството на любов. И Ферърс, който я познаваше много отблизо, знаеше добре как да направи така, че хвалбите му за Ърнест да възбудят против Ърнест всичката й взискателна ревност и раздразнителни съмнения.
— Странно — каза той една вечер, когато разговаряше с Флорънс, — каква съвършена и успешна победа си извоювала над Ърнест! Ще повярваш ли! Той имаше известни предразсъдъци към теб, когато те видя отначало. Дори каза, че си създадена, за да се възхищават от теб, а не да бъдеш обичана.
— Ха! Така ли каза? Вярно, вярно… Той почти каза веднъж същото нещо на мен.
— Но сега как трябва да те обича! Сигурно е, че в него има всичките белези…