— Това спокойно небе с хубави звезди — каза Малтрейвърс, — не ни ли проповядва философията на мира? Не ни ли говори то колко много от спокойствието принадлежи на достойнството на човека, на висшата същина на душата? Малките неприятности и създадените от нас грижи не са подходящи за действителната ни натура. Да, мила Флорънс, нека се поучим от това небе каква трябва да бъде земната любов: чиста като светлината и мирна като безсмъртието, за да се издигне над облаците. Нека малките умове въвеждат в най-светите си чувства горчивината и шума на обикновения живот! Нека ние любим като същества, които ще бъдат един ден жители на звездите!
IV
— Виждаш, драги ми Лъмли — каза лорд Саксингъм, когато на следващия ден в колата на лорда двамата роднини бяха на път за Лондон, — виждаш, че в най-добрия случай тази женитба на Флорънс е съвсем лоша.
— Действително, тя има своите лоши страни. Малтрейвърс е наистина джентълмен и гениален човек, но джентълмени има в изобилие, а неговият гений само говори против нас, защото той дори не е от нашата партия.
— Точно така, моят собствен зет да гласува против мен!
— Един практичен, един разумен човек би се променил, но това няма да стане с Малтрейвърс. Всичките имоти, всичкото парламентарно влияние и всичкото богатство, което е на семейството и на партията, отива против семейството и против партията. Ти се прав, драги ми лорде.
— А тя би могла да вземе дука… човек с рента от 100 000 лири годишно! Това е направо смешно. Този Малтрейвърс е… неприятен човек.
— Упорит и горд, много променен през последните години, станал е суетен.
— Знаеш ли, Лъмли, аз бих предпочел само теб за зет.
Лъмли се изненада и каза:
— Сериозно ли говориш, лорде? Аз нямам богатството на Ърнест. Не мога да се уредя така, защото родствената ми линия, поне от майчина страна, е по-малко стара…
— О, колкото се отнася до уреждането, богатството на Флорънс е достатъчно, а що се отнася до семейството, връзките говорят днес повече отколкото нормандския произход. А за останалото, вероятно е ти да бъдеш наследник на стария Темпълтън, да имаш перство, една голяма сума от готови пари е винаги полезна. Ти се издигаш в Камарата, скоро ще заемеш длъжност и, ласкателството настрана, но ти доказа, че си дяволски умен при пазарлъците. О, аз бих предпочел хиляда пъти Флорънс да се бе увлякла по теб!
Лъмли Ферърс наведе главата си и не каза нищо. Той потъна в размишления, а лорд Саксингъм извади официалната си червена папка, задълбочи се в нейното съдържание и забрави всичко относно женитбата на дъщеря си.
Когато колата стигна до Пол Мол, Лъмли съобщи, че желае да слезе при „Пътниците“. Докато лорд Саксингъм гледаше да уреди работите на нацията, не можейки да уреди тези на семейството си, Ферърс питаше за адреса на Кастручио Цезарини. Портиерът не беше в състояние да му го съобщи. Италианецът обикновено се отбивал всеки ден, за да получава писмата си, но никой в клуба не знаеше къде е квартирата му. Ферърс написа бележка и я остави на портиера. В нея настояваше да се срещне с Цезарини колкото се може по-скоро и се запъти към къщата си на Джордж Велики. Отиде право в кабинета си, отключи чекмеджето на писалищната си маса и извади писмото, което Малтрейвърс беше писал на Цезарини, и което Лъмли беше запазил. Прочете го внимателно два пъти и втория път лицето му просия и очите му светнаха. Време е да ви запознаем със съдържанието на това писмо:
„Частно и поверително.
Драги ми Цезарини,
Приемам чистосърдечно уверенията за твоите приятелски чувства към мен. Относно женитбата аз съм склонен, макар неохотно, да се съглася. Що се отнася до госпожица Флорънс, малцина могат повече да заслепяват и да омагьосват като нея. Но дали тя е личността, която ще направи един дом щастлив? Т.е. ще се отдава ли на лошите настроения и на раздразнителността, тъй обикновени за нашата раса? Дали ще се задоволи да почита само едно сърце? Аз нея познавам достатъчно, за да отговоря на тези въпроси, но я познавам достатъчно, за да изпитвам голяма загриженост за вашето щастие, ако то зависи от една натура тъй заповедническа и суетна. Вие ще ми възразите, като ми припомните за нейното богатство, нейното положение. Ще кажете, че това са изворите, от които един амбициозен ум може да извлече щастието. Уви! Страхувам се, че този, който се ожени за госпожица Флорънс, ще трябва действително да ограничи сънищата си за блаженство в тази груба действителност. Но, Цезарини, тези не са думите, които, ако бяхме по-добри приятели, бих отправил към вас. Аз се съмнявам в действителността на тези чувства, които вие й приписвате и предполагате, че се отнасят до вас. Тя очевидно обича да побеждава. Тя си играе със своите жертви. Нейната суета си играе с тази на нашия пол. Тя ще я измами накрая, но вие не трябва да вярвате, че е дошло времето за това. Нека ви предупредя да внимавате, бъдете предпазлив. Това е само във ваша полза. Аз няма да кажа нищо повече.