— Ура! — извика Ферърс, когато постави писмото на масата, и си затърка ръцете от възторг. Не разчитах много, когато измислих това писмо, че случаят ще го направи толкова неоценимо полезно. Много малко е необходимо да се измени и най-глупавият ще се справи с това. Нека го видя още веднъж. Хм, хм. Първата фраза, която ще променя, е тази: — „Аз я познавам достатъчно, за да изпитвам голяма загриженост за вашето щастие, ако то зависи от една натура тъй заповедническа и суетна“ — задрасквам „вашето“ и поставям „моето“. Всичко останало е добре, добре — докато стигнем до „чувства, които вие й приписвате, и предполагате да се отнасят до вас“, — вместо „вас“, пиша „мен“ — останалото е добре. Сега остава датата. Трябва да я сменим със сегашния месец и работата е свършена. Този италианец трябва да дойде по-скоро. Ако мога само да предизвикам един непоправим раздор между нея и Малтрейвърс, мисля, че ще успея да заема мястото му. Нейният гняв, нейната отмъстителност ще я накарат да побърза да вземе първия, който й предложат, за да си отмъсти. А ако аз не успея? Което може и да не стане? Флорънс ще се запази за лейди на някой дук от нашата партия. Ще спечеля много от едно такова свързване, докато аз губя всичко и не печеля нищо от нейното омъжване за Малтрейвърс. Още повече той е от противна партия и започвам да го мразя като отровата. Но никакъв дук няма да я има. Флорънс Ферърс, колко хубаво звучи, макар че би звучало грубо в поезия.
После Лъмли предпазливо притегли към себе си мастилницата, казвайки си:
„Никакво ножче. Ножчетата са неприятна разточителност, но в случая се налага, трябва да изпратя за едно.“
Той позвъни и поръча да купят ножче. Точно когато излезе слугата, се чу почукване и в следващата минута влезе Цезарини.
— А — каза Лъмли, придавайки си меланхоличен вид, — радвам се, че си дошъл. Ще ме извиниш, че ти писах тъй безцеремонно. Моля, седни, как си? Изглеждаш неспокоен, мога ли да ти предложа нещо?
— Вино — каза Цезарини лаконично, — вашият климат е подходящ за вино.
В това време влезе слугата с ножчето и му поръчаха да донесе вино и сандвичи. Лъмли говореше за различни работи докато донесоха виното. След това се учуди, когато видя Цезарини да си налива и да изпива чаша след чаша с очевидно желание. След като се задоволи, Цезарини обърна черните си очи към Ферърс и каза:
— Имаш да ми съобщаваш новини, виждам това в очите ти. Сега съм готов да слушам всичко.
— Добре, тогава слушай ме. Ти си бил прав в подозренията си, ревността винаги вярно открива съперника. Не се съмнявам никак, че Отело е бил прав, и че Дездемона не е била по-добра отколкото той я е мислел. Малтрейвърс е предложил ръката си на братовчедка ми и предложението му е прието.
Лицето на Цезарини напълно пребледня и цялото му тяло се разтрепери като лист. За момент той изглеждаше като парализиран.
— Проклет да е! — каза със стиснати зъби най-после, въздишайки дълбоко.
— И след едно такова писмо до теб! Спомняш ли си го? Ето го. Той те предупреждава да се пазиш от Флорънс, и след това я взима за себе си. Това не е ли предателство?
— Предателство, черно като ад! Аз съм италианец! — извика Цезарини. Всички страсти, характерни за хората от тази нация, бяха изписани върху лицето му. И аз ще бъда отмъстен! С разорено богатство, разрушени надежди и съсипан в сърцето, аз още имам само божествената утеха на отчаяните. Имам отмъщението!
— Ще го викаш на дуел? — попита Лъмли замислено и спокойно. — Служиш ли си с напразен удар? Ако е така, си заслужава да се помисли за това, ако не, това е подигравка. Твоят удар пропуска, неговият отива във въздуха, наместват се секундантите и вие двамата се оттегляте дяволски доволни, че сте се отървали. Дуелите са лъжа.
— Господин Ферърс — каза Цезарини, — това не е работа за шеги.
— Аз не се шегувам и нещо повече, Цезарини — каза Ферърс, енергично и много по-заповеднически, отколкото гнева на италианеца. — Нещо повече, аз така мразя Малтрейвърс, така съм ужилен от неговото студено превъзходство, тъй разсърден от неговия успех, така се гнуся от мисълта за свързването му с Флорънс, че съм готов да отрежа ръката си, за да осуетя тази женитба! Аз не се шегувам, човече! Но аз влагам разум и методика в отмъщението си, по наш английски начин.