Цезарини зяпна говорещия мрачно, стисна ръката си, измърмори нещо и започна да се разхожда бързо насам–натам из стаята.
— Ти би желал да бъдеш отмъстен, така бих желал и аз. Сега какви ще бъдат средствата? — каза Ферърс.
— Ще го промуша в сърцето, аз ще…
— Спри тези трагични излитания. Не, не се мръщи и не подскачай. Седни и бъди разумен, или ме остави и действай сам.
— Господине — каза Цезарини с поглед, който би стреснал някой по-малко решителен от Ферърс, — внимавай как гледаш на скръбта ми.
— Ти си оскърбен, а отказваш помощ, ти си банкрутирал, а беснееш, когато трябва да обмисляш и да кроиш планове за придобиване на богатство. И отмъщението, и амбицията си можеш да постигнеш, но те са награди, които се печелят с една спокойна стъпка и смела ръка.
— Какво искаш да направя? И какво друго, освен неговия живот, би ме задоволило?
— Отнеми живота му, ако можеш, аз нямам нищо против. Иди и го отнеми, но забележи, че ако пропуснеш целта си, или ако той излезе по-силен, ще бъдеш затворен в някоя лудница за следващите една или две години. Мисля, че това не е мястото, в което би желал да прекараш зимата, но както искаш.
— Ти!… Ти!… Но какво си ти? Сбогом, господине.
— Почакай един момент — каза Ферърс, когато видя, че Цезарини се приготви да излезе от стаята. — Почакай на този стол и ме изслушай. За теб би било много по-добре.
Цезарини се поколеба и после, като че ли механично, се заслуша в думите на Ферърс.
— Прочети това писмо, което Малтрейвърс ти беше писал. Свърши ли? Добре. Сега забележи, ако Флорънс види това писмо, тя няма да се ожени за този, който го е писал. Ти трябва да й го покажеш.
— О, мой ангел пазител, виждам всичко! Да, има думи в това писмо, които никоя горда жена не може да прости. Дай ми го пак, ще отида още сега.
— Пфу! Много си бърз. Не си забелязал, че това писмо е писано преди пет месеца. Преди Малтрейвърс да познава добре Флорънс. Той сам й е признал тогава, че не я обича. Толкова повече ще цени победата си сега. Флорънс би се усмихнала на това писмо, и би казала: „А, той мисли за мен сега по друг начин.“
— Искаш да ме подлудиш ли? Какво искаш да кажеш? Не каза ли ей сега, че ако тя види писмото, никога няма да се омъжи за човека, който го е писал?
— Да, да, но писмото трябва да се промени. Ние трябва да изтрием датата и да поставим днешна дата… днешна… Малтрейвърс се завръща днес. Трябва да го направим да изглежда не като отговор на твое писмо, с което искаш неговия съвет и мнение относно твоята женитба с Флорънс, а като отговор на твое писмо, с което го поздравяваш с предстоящата женитба. Със заместването на едно местоимение, вместо друго, на две места, писмото ще изглежда много добре, точно както искаме. Прочети го и виж. Чакай по-добре аз да го прочета.
Ферърс прочете пак писмото, което с малките изменения, които предложи, можеше наистина да приеме характера, който искаше да му придаде.
— Предупреждението накрая за предпазливост може да бъде изтълкувано — каза Ферърс, — като тайна и мълчание относно това лично и поверително писмо. Ясно ли ти е сега всичко? Готов ли си сега да изиграем една роля, която изисква хитрост, деликатност и над всичко самообладание? Качества, които са толкова обикновени за твоите съотечественици.
— Ще направя всичко, не се бой. Това може да е низост, може да е разбойничество, но аз не искам да знам. Малтрейвърс няма да ми съперничи, да господства и да ме заслепява във всичко.
— Къде си на квартира?
— Къде… извън града.
— Премести се при мен за няколко дни. Не мога да ти имам доверие далеч от себе си. Изпрати за багажа си. Имам стая на твое разположение.
Цезарини отначало отказа, но поради ужаса от самотата при едно такова решение за престъпление, се съгласи. Той отиде сам да донесе багажа си и обеща да се върне за вечеря.
„Трябва да призная — каза Лъмли, като седна отново до масата, — че това е най-мръсната работа, която някога съм правил, но заради голямата цел няма да обръщам внимание на средствата. След всичко, това е предразсъдък на джентълменско възпитание.“
За няколко секунди с помощта на ножчето да изличава и перото — да пише, Ферърс завърши работата си, с изключение промяната на датата, което той остави да бъде направено според обстоятелствата.