Но за отбелязване е, че една жена никога не е в по-голяма опасност от минутата, когато любимият й се опитва да се спаси с бягство от нея. Тя е сравнително спасена, ако е преследвана и насилвана чрез една очевидно егоистична буйност. Но когато гордостта й се алармира, или чувствата й се нараняват, или великодушието й е апелирано, тя не може да понесе нейния любим да има каквото и да е друго чувство, колкото и възвишено да е то, освен страстта към нея. Безспорно, Алис не съзнаваше тази превратност в нейния пол, защото не схващаше нито собствената си опасност, нито мотивите на Ърнест, но тя тръгна точно по пътя, по който можеше да унищожи добродетелта на един отшелник. Тя се изправи бледа и трепереща — приближи до Малтрейвърс и постави ръката си нежно на рамото му.
— Ще си отида, когато и където пожелаеш… колкото по-скоро, толкова по-добре… утре, да, утре; ти се срамуваш от бедната Алис и аз съм била тъй глупава — да бъда толкова щастлива. — Тя се бореше с чувствата си и продължи задъхана: — Ти знаеш, че Бог ще ме чуе, дори когато не съм с теб, и когато зная повече, ще мога да се моля по-добре и Бог ще те благослови, господине, и ще те направи щастлив, защото аз никога не бих могла да се моля за нещо друго.
Малтрейвърс беше до нея, повдигна лекото й тяло в прегръдката си и нададе диви и страстни възклицания:
— Алис, скъпоценна моя… прости ме; няма, няма никога да се разделим! — Стискаше ръцете й, докато тя бе облегнала главата си върху гърдите му. Той не можеше да противостои на изкушението и започна да целува продължително красивите й очи, докато те го погледнаха бавно, и ръцете й го прегърнаха нежно.
— Алис — прошепна той. — Алис, миличката ми, обичам те! О, как те обичам! — Той не целуваше вече очите й, целуваше само устните й, докато те сладко се полуусмихваха и полувъздишаха. Целувката се забавяше. Умът на Малтрейвърс се размъти… И самият Зенон, философът, роденият далече преди Христа, сигурно бе правил същото на осемнадесетгодишна възраст.
VII
Ние сме склонни да сравняваме гласа на съвестта с нощната тишина. Но аз мисля, че грешим. Тя е невинна. Трябва да имаме предвид ужасната „следваща сутрин“, когато разсъдъкът е съвършено буден и гризенето на съвестта забива зъбите си в него. Изиграл ли е на комар някой всичкото си състояние, или е застрелял приятеля си на дуел, извършил ли е някое престъпление, или си е причинил неприятност — това е следващата сутрин, когато непоправимото минало се изпречва пред него като дух; тогава гробищата на паметта излагат своите грозни мъртъвци — тогава е омагьосаният час, когато мръсният враг, който е в нас, може би най-малко може да ни изкушава, но най-много — да ни измъчва. През нощта ние можем да се надяваме на едно прибежище — забравата и съня! Но на сутринта сънят се е свършил и ние биваме повикани хладнокръвно да разсъдим, да възпроизведем и да преживеем наново събудената горчивина на себеобвинението. Малтрейвърс се събуди като разкаян и нещастен човек — гризенето на съвестта бе новост за него и той чувстваше, че е извършил предателско, коварно, престъпно дело. Тази бедна девойка беше тъй невинна, тъй доверчива, тъй незащитена от никого, дори и от нейното собствено чувство за право. Той слезе долу паднал духом. Копнееше и при това се ужасяваше да се срещне с Алис… Чу стъпките й в зимната градина — спря се нерешително и най-после отиде при нея. За пръв път тя се зачерви и затрепери, и очите й отбягнаха неговите. Но когато той целуна ръката й мълчалив, тя му прошепна:
— А сега ще те напусна ли?
— Никога! — отговори Малтрейвърс разгорещен.
Лицето й така се проясни от радост, че той се успокои донякъде. Алис не познаваше гризене на съвест, при все че се чувстваше развълнувана и засрамена; тя не разбираше, че е изгубила детството си завинаги, фактически никога не мислеше за себе си. Цялата й душа беше с него — тя му възвърна с любов духа, който бе придобила от него чрез знания… И те се скитаха из градината през целия този ден, и Малтрейвърс се примири със себе си. Той беше прегрешил наистина, но може би и Алис беше страдала дотолкова, доколкото съзнаваше, че има разбиране относно неговата закрила. И любовта, която я бе въвлякла към зло, трябваше, чрез вярност и преданост, да отмахне от нея понятието за грях.
Монтен е казал: човек непрестанно се пазари със себе си! Съвестта е най-еластичното нещо в света. Днес вие можете да я прехвърлите през баирче, утре тя закрива планина.