„Мисля, че съм направил доста сполучливо промяната, въпреки че не съм подправял досега — мислеше си Ферърс. — Но изменението би се забелязало при внимателно изследване. Цезарини ще трябва да й прочете писмото, и ако тя го погледне сама, то ще бъде със смаяни очи и замаян поглед. Преди всичко, той не трябва да й го оставя и трябва да я обвърже като изиска от нея най-голяма тайна. Тя е почтена и ще удържи на думата си. Така, сега тази работа е уредена. Аз имам малко време преди вечеря да отида при чичо си и да пожелая на стария човек добро настроение.“
V
Лорд Варгрейв седеше сам в кабинета си и се занимаваше със счетоводните си книги. Преглеждаше внимателно различните суми, които, вложени в разни спекулации, увеличаваха доходите му. Резултатът изглеждаше задоволителен и богатият човек захвърли перото си с победоносен вид: „Аз ще вложа 120 000 лири в земя — само 120 000 лири. Няма да се изкуша да потопя повече. Ще имам хубава къща — къща подходяща за благородник, и една хубава стара къща от времето на кралица Елизабет — къща с историческа значимост. Трябва да имам гори и езера, един парк преди всичко за сърни. Сърните са нещо много подходящо за джентълмени, много. Местата Дьо Клифълд ще се продават, зная, но искат твърде много за тях, обаче готовите пари изкушават. Аз мога да се пазаря, мен ме бива в това. Щях ли да бъда лорд, барон Варгрейв, ако винаги давах на хората това, което те поискат? Ще удвоя подписките си и за библейското дружество, за човеколюбието, и за построяването на нови черкви. Светът няма да каже, че Ричард Темпълтън не заслужава величието си. Ще го направя… Влез. Кой е? Влез.“
Вратата леко се отвори и се показа нежното лице на жена му.
— Обезпокоих те… извинявай… аз…
— Влез, скъпа, влез… искам да си поговорим… Седни, моля те.
Лейди Варгрейв послушно влезе и седна.
— Виждаш — каза перът, кръстосвайки краката си и поклащайки величественото си тяло на стола. — Виждаш, че честта, която ми е дадена, ще промени много начина на живот на госпожа Темпъл… искам да кажа лейди Варгрейв. Тази вила е много добра, в моята селска къща не липсва нищо за един селски джентълмен, но сега ние трябва да поддържаме положението си. Имотът, който имам, ще отиде заедно с титлата — ще отиде за Лъмли. Аз ще купя нов, на мое разположение, такъв, какъвто ще мога да чувствам, че е напълно мой. Това ще бъде едно чудесно място, лейди Варгрейв.
— Това място е отлично за мен — каза лейди Варгрейв смирено.
— Това място! Глупости! Ти трябва да се стремиш към по-хубавото, лейди Варгрейв. Ти си млада, можеш много по-лесно да добиеш нови навици, отколкото мен. Ти по природа си лейди, имаш добър вкус, не говориш много, не показваш невежеството си, а това е много добре. Ще трябва да бъдеш представена в двореца, лейди Варгрейв. Ще трябва да даваме големи приеми, лейди Варгрейв. Баловете са грешни, такава е и операта, поне аз мисля така, въпреки че една ложа в операта би била правилна прибавка към положението ти, лейди Варгрейв.
— Скъпи господин Темпълтън…
— Лорд Варгрейв, ако обичате.
— Моля, извинявай. Дано живееш дълго, за да се радваш на почестите си, но аз, драги лорде, аз не мога да ги споделя, освен в нашия тих живот, където мога да забравя това, което… което съм била. Ти ме ужасяваш, когато ми говориш за дворци… за…
— Мълчи, лейди Варгрейв! Мълчи! Ние лесно свикваме с тези неща. Приличам ли аз на човек, който е стоял зад тезгях? Постът е ръкавица, която прикрива ръката, която я носи. А детето, милото дете, скъпата Евелин, тя ще бъде възхищението на Лондон.
— Така, така! — каза лейди Варгрейв и сълзи потекоха от очите й.
Лорд Варгрейв омекна. Стана от стола си, взе ръката на съпругата си и я целуна нежно.
— Никоя майка не е жертвала повече за своето дете, отколкото ти за Евелин.
— Искам да вярвам, че съм изпълнила дълга си — каза лейди Варгрейв, като избърса сълзите си.
— Тате, тате! — чу се нетърпелив глас откъм прозореца. — Ела да играеш, тате! Ела да играеш на топка!
Там, до прозореца, стоеше красиво дете, блестящо от здраве и веселие.
— Милото ми, иди на полянката, не се преуморявай. Още не си оздравяла от това ужасно изкълчване. Аз ще дойда при теб веднага. Бъди благословена!
— Не се забавяй много, тате. Никой не играе тъй добре като теб — като се смееше от радост, малката фея избяга.
Лорд Варгрейв се обърна към съпругата си.