— Какво мислиш за моя внук, за Лъмли? — каза той внезапно.
— Изглежда много приятен, откровен и добър.
Челото на лорд Варгрейв стана замислено.
— Аз мисля същото — каза той, след кратка пауза, — и се надявам да одобриш това, което имам намерение да направя. Виждаш, скъпа, Лъмли е израснал с чувството, че е мой наследник. На наследственото положение трябва да се обръща внимание. Но на това мило момиче аз ще оставя най-голямата част от моето богатство. Ако бихме успели обаче да съединим богатството с титлата, това би осигурило титла и за нея, това би удовлетворило всичките ми желания, всичките ми задължения.
— Но — каза лейди Варгрейв с очевидно учудване, — ако те разбирам правилно, неравенство в годините…?
— А какво от това, лейди Варгрейв? Няма ли неравенство в годините между нас? Лъмли е още младеж, тридесет и пет годишен е. Той ще бъде малко над четиридесет, когато те се оженят. Аз бях между петдесет и шестдесет, когато се ожених за теб, лейди Варгрейв, и се лаская от мисълта, че съм могъл да бъда отличен съпруг.
— Действително, да, но все пак…
— Аз не харесвам женитбите между момичета и момчета. Мъжът трябва да бъде по-възрастен от жената. Но ти си тъй романтична, лейди Варгрейв. Освен това Лъмли е тъй весел и се облича хубаво. Той наскоро щеше за малко да се ожени, но се надявам, че това е излязло от главата му. Те трябва да се обичат един друг. Надявам се, че няма да ми противоречиш, лейди Варгрейв, и ако нещо се случи с мен, животът е несигурен…
— О, не говори така, приятелю мой, благодетелю мой!
— Действително — продължи лордът кротко, — благодаря на бога, аз съм много добре. Чувствам се по-млад от всякога, но животът е несигурен и ако ти ме надживееш, няма да пречиш на големия ми план.
— Аз, не, не. Ти имаш право във всичко относно нейната съдба. Но тъй млада и с такова нежно сърце, ако се влюби в някой на нейните години…
— Да се влюби! Пфу! Любовта не идва в главите на момичетата, освен ако не бъде сложена там. Ние ще я подготвим да се влюби в Лъмли. Аз имам и друга причина — нашата тайна, която може да бъде доверена на него — тя не трябва да излиза вън от семейството. Дори в гроба си не бих могъл да почивам, ако едно петно се хвърли върху моята почтеност, върху моето име.
Лорд Варгрейв говори тържествено и разгорещено. След това измърмори на себе си: „Да, това е най-доброто.“ Взе шапката си и напусна стаята. Отиде при дъщеря си на полянката. Този сериозен и важен човек тичаше и играеше с нея! Смееше се по-силно от нея. Когато тя се измори, той я накара да седне до него в една беседка и нежно, галейки разрошената й коса, каза:
— Ти ме изморяваш, дете, аз съм вече много стар, за да продължавам да играя с теб. Лъмли трябва да заеме мястото ми. Ти обичаш ли Лъмли?
— О много, той е винаги толкова весел и е тъй добър. Даде ми такава хубава кукла, с много красиви очи!
— Ти ще бъдеш неговата малка съпруга. Би желала да бъдеш неговата малка съпруга, нали?
— Съпруга? Как… бедната ми майка е съпруга, и тя не е тъй щастлива както съм аз.
— Майка ти не е много добре със здравето, мила — каза лордът малко неспокойно. — Но това е едно хубаво нещо да бъдеш съпруга и да имаш собствена кола, хубава къща, скъпоценности, изобилие от пари и да си бъдеш сам господар. И Лъмли да те обича много.
— О да, аз бих желала всичко това.
— И ще имаш един покровител, детето ми, когато няма да ме има вече!
По-скоро тонът, отколкото думите, вмъкнаха известна студенина в детското сърце. Евелин повдигна очите си, загледа го внимателно и прегръщайки го с ръце, избухна в сълзи.
Лорд Варгрейв изтри собствените си сълзи и я обсипа с целувки.
— Да, ти ще бъдеш съпруга на Лъмли, неговата почитана съпруга, наследница както на моето положение, тъй и на моето богатство.
— Аз ще направя всичко, каквото татко пожелае.
— Ще бъдеш лейди Варгрейв тогава и Лъмли ще бъде твоя съпруг — каза вторият баща внушително. — Размисли върху това, което казах. Сега нека отидем при мама. Но ето, самият Лъмли е тук. Но още не е време да се допитаме до него. Надявам се, че той няма да има успех с тази Флорънс Лейсълс.
VI
През това време сгодените бяха на път за Лондон. Приятната и слънчева красота на деня ги накара да предприемат това пътуване на коне. Някъде е казано, че никога любещите се не изглеждат тъй хубави, както когато са заедно. Нито Флорънс, нито Ърнест някога бяха изглеждали тъй добре както сега. Имаше някаква грация и величие и у двамата. Нещо в техните черти, в гордото навеждане, което им придаваше известна прилика, макар че не можеше да става сравнение между личните им качества. Красотата на Флорънс не допускаше никакво сравнение. И докато преминаваха през голямата външна врата на къщата на Кливлънд, където другите гости се бяха събрали, за да ги поздравят с довиждане, се усещаше едно общо убеждение за предопределеното щастие на сгодените. Едно общо впечатление, че си подхождат много както по ум, така и по характер. Те заемаха в обществото такова положение, че възбуждаха интерес навсякъде. Дори и за по-обикновените хора бяха много популярни.