— Вярвай, не съм му дала правото да има подобни надежди.
— Но ти не си го обезкуражила достатъчно. Да, Флорънс, никога не подценявай болките на съкрушените надежди, на презряната любов.
— Ужасно! — каза Флорънс, почти потреперваща. — Странно, но съвестта ми никога не ме е мъчила така по-рано. За първи път чувствам колко грешно е едно създание…
— Стига, скъпа — прекъсна я Малтрейвърс, — да не мислим повече за миналото. Но ако можем да възстановим един надарен човек, младостта на когото е обещавала много, в една почтена независимост и един здрав ум, нека го направим. На мен Цезарини никога не може да прости. Той ще си мисли, че съм го ограбил в твое лице. Но ние, мъжете, знаем, че жената, която някога сме обичали, дори след като ни отблъсне, винаги има известна власт над нас. И твоето красноречие, което тъй често ме е възхищавало, не може да не направи впечатление на една още по-възбудителна натура.
Малтрейвърс изпрати Флорънс до вратата й, после се прибра в къщи, извика любимия си слуга и му каза адреса на Цезарини в Челси. Поръча му да научи къде се намира сега, ако е напуснал квартирата си, и да остави в сегашното му жилище, или ако не може да го открие — в „Пътниците“ — една прилична сума. Ако читателят се чуди защо Малтрейвърс влезе в ролята на неизвестния благодетел на италианеца, трябва да му отговорим, че той не разбира Малтрейвърс. Цезарини не беше единственият човек на грешките, на когото той съчувстваше и облекчаваше нуждите. Въпреки че името му рядко светеше в блестящите публични подписки и че мразеше да се афишира като меценат и протектор, той чувстваше братството в човечеството и изпитваше известна благодарност към тези, които се стремят да издигнат или просветят себеподобните си. Самият той автор, можеше да оцени големия дълг, който светът дължи на авторите, а се отплаща с клевети приживе и безплодни лаври след смъртта. Самата любов към Красивото държеше сърцето на Ърнест Малтрейвърс милостиво, състрадателно и великодушно.
Ферърс и Цезарини седяха и пиеха вино. И двамата бяха потънали в мълчание, тъй като имаха да разговарят само върху един предмет. В този момент беше донесена бележка до Лъмли от Флорънс.
— Това е за наше щастие — каза Ферърс, когато я прочете. — Госпожица Флорънс иска да се види с теб и прилага бележка, която да адресирам и отпратя до теб. Ето я.
Цезарини взе бележката с треперещи ръце. Тя беше много кратка и изказваше само желанието на Флорънс да се види с него на другия ден в два часа.
— Защо ли е това? — попита той учуден. — Да не би тя да иска да се извини или да се обясни?
— Не, не! Флорънс няма да направи това. Но от някои думи, които тя изпусна в разговор с мен, предполагам, че има някакво предложение за твоето светско преимущество. Ха! Между другото, хрумна ми една мисъл.
Лъмли усърдно позвъни на звънеца и попита:
— Чака ли слугата на госпожица Флорънс за отговор?
— Да, господине.
— Много добре, задръжте го.
— Сега, Цезарини, сигурността става двойна. Ела в другата стая. Ето тук. Седни до масата ми и пиши това, което ще ти продиктувам до Малтрейвърс.
— Аз!
— Да. Остави се в мои ръце и пиши, пиши! Като свършим, ще ти обясня.
Цезарини го послуша и написа следното писмо:
„Драги Малтрейвърс,
Научих за наближаващата ви женитба с госпожица Флорънс Лейсълс. Позволете ми да ви поздравя. Относно мен, аз надвих една суетна и глупава страст и мога да гледам на вашето щастие без въздишка.
Прехвърлих в ума си всичките мои стари предразсъдъци срещу женитбата и вярвам, че нищо друго, освен най-съвършената еднаквост в темперамент, цели и ум, могат да направят тя да бъде поносима. Колко рядко се среща такава еднаквост! В случаите с вас тя може да съществува. Обичта на това красиво момиче е без съмнение пламенна. И тя е ваша.
Напишете ми два реда и ми ги изпратете по приносящия, за да ме уверите, че вярвате в моята искреност.
— Препиши това писмо. Необходимо ми е копието му, бързо — продължи Ферърс. — Сега залепи и адресирай едното, иди в коридора, предай го на слугата на Флорънс и му кажи да го занесе в Саймър Плейс. Полученият отговор дай на мен. До това време ще приготвиш бележка за госпожица Флорънс. Кажи: „Аз ще говоря за това на госпожицата“. И дай на човека половин лира. Хайде, отивай.
— Не разбирам нито дума от всичко това — каза Цезарини, когато се завърна. — Ще ми обясниш ли?