— Разбира се, преписът от бележката, която изпрати на Малтрейвърс, ще покажа на Флорънс довечера като доказателство за твоите отрезвени и великодушни чувства. Забележи, че е така написано, че писмото на твоя съперник да изглежда като отговор на него. Утре, едно споменаване за тази твоя бележка, ще улесни много нашия план. И ако следваш моите наставления, не трябва да изглеждаш така, сякаш имаш желание да изобличиш Малтрейвърс, както по-рано възнамерявахме. По-скоро с един великодушен импулс и неудържимо желание трябва все едно да я избавиш от един недостоен съпруг и от една нещастна съдба. Щастието е размесило картите в наша полза. Малтрейвърс също е в дома си. Аз се отбих до неговата къща при завръщането си от тази на чичо ми и научих, че той няма да излиза през цялата вечер.
Отговорът от Малтрейвърс не се забави. Той беше кратък и бърз, но изпълнен с всичката мъжествена благодарност на неговия характер. Изразяваше адмирация и възхищение от тона на писмото на Цезарини. Вземаше назад всичките предишни обидни изявления по адрес на Флорънс и в него се признаваше строгостта и грешките на първите му впечатления. Той си служеше с всички възможни деликатни аргументи, с които би могъл да успокои и примири Цезарини. Накрая завършваше с чувство на приятелство и желание за услуги. Те бяха тъй сърдечни, тъй искрени, тъй свободни от афектация за покровителстване, че дори самият полулуд Цезарини остана почти смекчен. Лъмли забеляза промяната в изражението на лицето му. Той сграбчи писмото от ръката му, прочете го, хвърли го в огъня и като потупа обичливо италианеца по рамото, каза:
— Ние трябва да се пазим от случайности. Сега може да нямаш никакво угризение на съвестта, защото никога не съм чел по-йезуитско обиждане и лицемерие. Къде е бележката ти до Флорънс? Поздравявам те, ще бъдеш при нея в два часа. Ето, репетицията свърши, сцената напредна и аз ще започна играта за теб с един пролог.
VII
На следващия ден, в определеното време, Цезарини се отправи за решаващия си разговор с Флорънс. Нейното лице, както на повечето хора, темперамента на които не е под техен контрол, беше необикновено зачервено. Лъмли беше измислил думи и намеквания, които биха изтласкали съня от нейната възглавница, и почивката от ума й.
Тя стана от мястото си с нервно вълнение, когато Цезарини влезе и отдаде важните си поздравления. След едно кратко и мъчително мълчание тя се посъвзе и с един деликатен и ловък женски такт настоя пред италианеца за приличието да приеме предложението за почтена независимост, което му направи.
— Вие имате способности — каза тя в заключение и с лека усмивка, — имате и приятели, и сте млад. Възползвайте се от тези дарове на природата и щастието и започнете една кариера, каквато и Данте не би считал за несъвместима с поезията.
— Нищо не мога да имам против една кариера — каза Цезарини с усилие, — ако тя ми помогне да се махна от тази страна, която повече няма никакви очарования за мен. Благодаря за вашата любезност, ще ви послушам. Нека бъдете вие щастлива… обаче… не… да, бъдете щастлива! Дори той, рано или късно, трябва да ви гледа с моите очи…
— Зная — каза Флорънс колебливо, — че вие сте надвили разумно и великодушно една илюзия. Господин Ферърс ми позволи да видя писмото, което сте писали до сър… господин Малтрейвърс. Това е достойно от ваша страна и ме трогна много. Но вярвам, че ще надживеете предразсъдъците би против…
— Почакайте — прекъсна я Цезарини, — съобщи ли ви Ферърс отговорът на това писмо?
— Защо?
— О, няма значение. Бог да ви благослови. Довиждане.
— Не, умолявам ви, не си отивайте още. Какво има в това писмо, което би ми причинило болка, ако го видя? Лъмли загатна отдалеч, но не искаше да говори нищо конкретно. Бъдете по-откровен с мен.
— Не мога. Това би било предателство към Малтрейвърс и жестокост към вас. Все пак, не би ли било жестоко…
— Не, не би било жестоко. Би било чистосърдечно и милостиво. Покажете ми писмото — вие го носите у вас.
— Не бихте могли да го понесете. Ще ме намразите заради болките, които ще ви причини.
— Човече, говорите невярно против Малтрейвърс. Сега разбирам. Вие искате смътно да наклеветите този, когото не можете открито да обвините. Идете си… Сгреших, като ви изслушах, идете си!
— Госпожице Флорънс, внимавайте, принуждавате ме да ви разочаровам. Ето ви писмото. Почеркът е негов. Ще го прочетете ли? Предупреждавам ви да не правите това!