— Почакайте — каза Малтрейвърс със студена и важна тържественост, — още една дума и заливът ще стане непроходим. Почакайте.
— Недейте — извика нещастницата, ужилена от това, което считаше за лицемерие, — недейте се афектира с това гордо превъзходство. То не може да ме измамва повече. Аз бях ваша робиня докато ви обичах. Но сега връзката е скъсана. Свободна съм и ви мразя, презирам ви! С търговски намерения и подъл какъвто сте, вашият долен дух съживява разликата между нас. От сега нататък, господин Малтрейвърс, аз съм госпожица Флорънс Лейсълс и ще ме знаете само под това име. Идете си, господине!
— Забележете, госпожице Флорънс Лейсълс — каза Малтрейвърс, — вие сега казахте такива думи, които никога не можете да вземете назад. Ако ми бяхте съпруга, майка на децата ми дори, такива думи биха били достатъчни, за да се заличи всякаква любов и всеки друг спомен, освен тях. Откриете ли след време, че сте постъпили грешно спрямо мен, и дори да паднете на колене пред мен и искате прошка, няма да я дам. Нито на мъж, нито на жена е простил или забравил Ърнест Малтрейвърс някой израз, с който са го обвинявали в безчестие. Казвам ви сбогом завинаги и с последните си думи ви пожелавам най-мрачната от всички съдби — угризението на съвестта, което идва твърде късно!
Той се оттегли бавно и когато вратата се затвори след неговата висока и горда фигура, Флорънс започна да чувства, че неговото проклятие отива към изпълнение. Втурна се към прозореца и хвърли последен поглед към него докато конят му го отнасяше бързо надалеч. Кога и как ли щяха да се срещнат отново?
VIII
Това стана около девет часа вечерта, когато Малтрейвърс беше сам в стаята си. Колата му беше до вратата и слугите му приготвяха багажа. Тази вечер той заминаваше за Бърли. Лондон, обществото, светът му бяха станали омразни. Неговият разгневен и възмутен дух настояваше за уединение. В това време Лъмли Ферърс влезе ненадейно.
— Ще ме извиниш за вмъкването ми — каза с обикновената си прямота, — но…
— Но какво, господине? Зает съм.
— Ще бъда много кратък. Малтрейвърс, ти си мой стар приятел. Аз съм запазил почитание и привързаност към теб, макар че различните ни навици са ни отчуждили напоследък. Идвам при теб отстрана на моята братовчедка, от страна на Флорънс. Имало е някакво недоразумение между вас. Ходих при нея днес, след като ти си излязъл от там. Нейната скръб дълбоко ме трогна. Аз току-що идвам от там. На нея й е казано за някаква мълва, разказани са й някакви истории. Жените са лековерни и глупави. Това я е разочаровало, а аз смея да кажа, че всичко може да бъде уредено.
— Ферърс, ако някой мъж ми беше говорил така както Флорънс ми говори днес, неговата или моята кръв трябваше да потече.
— Пфу, пфу! — думите на жените са вятър. Не захвърляй един такъв чудесен шанс заради една дреболия.
— Имате ли намерение и вие, господине, да ми припишете търговски мотиви?
— Боже опази! Ти знаеш, че не съм страхливец, но аз действително нямам желание да се сражавам с теб. Хайде, бъди разумен.
— Смея да кажа, че имаш добри намерения, но раздялата е окончателна. Всякакво връщане към това е мъчително и излишно. Трябва да ти пожелая лека нощ.
— Ти си решил положително?
— Решил съм.
— Дори ако Флорънс направи amende honorable?
— Нищо от страна на Флорънс не би било в състояние да промени решението ми. Една жена, която един почтен човек, един английски джентълмен прави другарка в живота си, не трябва никога да вярва на нито една дума против хубавото му име. Неговата чест е нейна чест, и ако нейните устни, които трябва да успокоят клеветата, само служат, за да разпространяват лъжата — тя може да бъде красива, надарена, богата и от голям род, но не заслужава никакво внимание.
— Това ли е, което трябва да кажа на братовчедката си?
— Както искаш. А сега почакай, Лъмли Ферърс, и ме изслушай. Аз нито те обвинявам, нито те подозирам, но в този случай не мога да си обясня твоите мотиви. Ако се е случило така, че ти по някакъв начин си накарал Флорънс да повярва в разни измислици относно моята вярност и чест, ще има много да отговаряш и рано или късно ще дойде ден за разчистване на сметките между теб и мен.
— Господин Малтрейвърс, не може да има никаква разправия между нас, в която да бъде замесено хубавото име на братовчедката ми, защото в такъв случай, ние не бихме се разделили сега без подготовка за една по-враждебна среща. Аз мога да понеса сега съмненията. Аз също, макар че не съм философ, мога да прощавам. Хайде, човече, ти си разгорещен. Това е твърде естествено, но нека да се разделим като приятели. Дай си ръката.