Бледен, грозен, почти приличащ на призрак, с нахлупена ниско над челото шапка, с небрежно облекло, Цезарини се приближи към Лъмли:
— Ние сме я убили, Ферърс. И един дух ще ни преследва до последния ни ден!
— Говори в проза, Цезарини. Знаеш, че не съм поет. Какво искаш да кажеш?
— Днес тя е по-зле — изръмжа Цезарини с глух глас. — Аз се скитам като дух около къщата и задавам въпроси на всеки, който излиза от там. Кажи ми… о, кажи ми, има ли някаква надежда?
— Действително вярвам, че има — каза Ферърс разгорещено. — Болестта само напоследък е приела тревожен вид. Отначало беше само една силна простуда, придобита от неблагоразумно излизане в дъждовна нощ. Сега се страхувам, че болестта е отишла в дробовете. Но ако можем да я заведем някъде, всичко би станало по-добре.
— Честно ли мислиш така?
— Така мисля. Кураж, приятелю. Не се упреквай, това няма нищо общо с нас. Разболяла се е от простуда, не от едно писмо, човече!
— Не, не. Аз съдя за сърцето й от собственото си. О, ако можех да върна назад миналото! Погледни ме, станал съм на развалина; денонощно припомнянето за моята лъжа ме преследва с угризение на съвестта.
— Пфу! Ще отидем в Италия двамата и сред вашата красива земя любовта ще бъде заместена от нова любов.
— Вече наполовина съм взел решение, Ферърс!
— Ха, и какво е то?
— Ще й пиша и ще й разкрия всичко.
Смелото изражение на лицето на Ферърс изчезна и то придоби черно-жълт цвят. Челото му се помрачи и прие ужасен вид.
— Направиш ли това, още следващия ден ще паднеш от ръката ми! — каза той.
— Заплашваш ли ме?
— А ти какво правиш? Заплашваш ме, че ще предадеш този, който, ако е направил грях, го е направил заради теб, заради твоята кауза. Който е искал да осигури за теб най-хубавата жена и най-княжеската зестра в цяла Англия, и на когото единствената обида към теб е, че не може да ръководи живота и здравето на този ангел… Флорънс.
— Прости ми — каза италианецът, силно разчувстван. — Прости ми, прости ми и недей ме разбира погрешно. Аз нямам никакво намерение да те предам; между заговорниците съществува честност. Имам намерение да изповядам само моето престъпление. Никога не бих разкрил твоето. Защо да го правя? Не е необходимо.
— Сериозно ли говориш? Искрен ли си?
— Заклевам се в душата си!
— Тогава действително си достоен за моето приятелство. Ще приемеш цялата фалшификация за твоя?
— Да, ще я приема.
Ферърс спря за момент и изведнъж каза:
— Ще се закълнеш ли в това?
— Във всичко, което е свято.
— Тогава виж какво, Цезарини. Ако утре Флорънс бъде по-зле, аз няма да поставя никаква пречка по пътя на твоята изповед, ако ти би решил да я направиш. Дори ще употребя възможно най-голямо влияние, доколкото ми позволиш, да смекча твоята вина и спечеля за теб прошка. И въпреки това, да се откажеш от надеждите си, да предадеш една, която е така обичана, в ръцете на един, който е тъй мразен — това е повече от великодушно — това е благородно, това е над моята способност за оценяване! Направи тъй, както искаш.
Цезарини тъкмо щеше да отговори, когато един слуга на кон ненадейно премина откъм ъгъла с най-голяма бързина. Дръпна юздите, погледът му се спря на Лъмли и той слезе от коня.
— О, господин Ферърс — каза запъхтяно, — ходих у вас, там ми рекоха, че мога да ви намеря у лорд Саксингъм… тъкмо отивам там…
— Добре, добре, какво има?
— Бедният ми господар, господине. Моят лорд, искам да кажа…
— Какво се е случило с него?
— Имаше припадък, господине… докторите са при него… господарката ми… понеже моят лорд не може да говори… ме изпрати бързо при вас.
— Дай ми коня си.
Докато слугата беше зает с коня, Ферърс се обърна към Цезарини.
— Не прави нищо прибързано. Бих казал, ако може, нищо, без да се съветваш с мен. И забележи, аз разчитам преди всичко на твоето обещание, на твоята клетва.