Най-после отвори нетърпеливо прозореца, който гледаше към един балкон, построен, за да дава широка гледка от известна височина към част от парка. Ърнест излезе на балкона и изложи гърдите си на студения въздух. Неспокойното и ледено небе гледаше към побелялата градина и към приличащите на призраци клони на дърветата. Всички неща от външния свят сякаш подкрепяха мисълта му за гроба, за почивката, за увяхването на красотата. И докато стоеше така, изморен от борбата против горчивите страсти, пасивно отдал се на тях, които разяждаха сърцето му, той не чу шума от стъпките по стълбите. Нито пък знаеше, че имаше посетител в стаята, докато не почувства една ръка върху рамото си. Обръщайки се, видя тъмното лице на Кастручио Цезарини.
— Това е една тъжна нощ и един тържествен час, Малтрейвърс — каза италианецът със спокойна усмивка, — една подходяща нощ за нашата среща.
— На страна! — извика Ърнест с нетърпелив тон. — Не съм в настроение за тези подигравателни геройства!
— Да, но ти трябва да ме изслушаш до край. Аз наблюдавах твоето пристигане, броих часовете, които ти прекара с нея, последвах те до дома ти. Тъй че, аз те търся и те предизвиквам! Разкрила ли е Флорънс името на този, който те е излъгал и който я предаде на смъртта?
— Ха! — извика Малтрейвърс, пребледнявайки, и фиксирайки с очите си Цезарини. — Ти не си човека. Моите подозрения са паднали върху друг.
— Аз съм човекът. Постъпи както можеш най-отмъстително.
Едва бяха изказани думите, когато с ужасен вик Ърнест се нахвърли върху италианеца, повали го на земята и го сграбчи в ръцете си като дете. В тази лудост животът на италианеца може би висеше на косъм.
У Малтрейвърс се бореха елементи на отмъщение и разсъдък, но той се въздържа и не хвърли престъпника от страшната височина, на която се намираха. Изкушението премина. Цезарини се облегна на стената в безопасност, невредим, но едва в съзнание, чувствайки едновременно ярост и страх.
Той беше сам.
Малтрейвърс го беше оставил, беше избягал от себе си, беше избягал в другата стая. Беше избягал, за да намери скривалище от човешките страсти, на крилата на Всичко Виждащия и Навсякъде Присъстващия. „Татко, — изръмжа той, падайки на колене, — подкрепи ме, спаси ме, без Теб аз съм загубен!“
Цезарини бавно се съвзе и влезе отново в апартамента. Разсъдъкът му се беше изгубил и сега, мрачен и ожесточен, се върна, за да дразни лъва, който го беше пощадил.
Ърнест вече беше свършил късата си молитва. Със строго изражение на лицето, с ръце скръстени на гърдите, той застана срещу италианеца, който пристъпи към него с намръщени вежди и заканителни ръце, но се спря неволно при гледката на този заповеднически вид.
— Добре тогава — каза Малтрейвърс най-после със свръхестествено спокоен и нисък глас, — ти значи си човекът. Говори! Какви хитрости употреби?
— Собственото ти писмо. Когато преди няколко месеца ти писах за надеждите, които имах, и исках мнението ти за тази, която обичах, как ми отговори ти? Със съмнения, унижения, прикрита и загладена омраза към същата жена, която, с едно обмислено предателство ти впоследствие отне от моята божествена любов. Това писмо аз го измених и преправих съмненията, които ти изказваше за моето щастие, така че да изглеждат като съмнения за твоето. Промених датата и направих така, че писмото да изглежда написано не при първото ти запознанство с нея, а след вашите разменени клетви. Собственият ти почерк те обвини в долни подозрения и в низки мотиви. Това бяха моите хитрости.
— Та те в ония дни бяха най-благородни. Поддържаш ли ги още, или се разкайваш?
— За това, което съм направил на теб, не се разкайвам. Не, аз продължавам да гледам още на теб като на нападател. Ти ми открадна тази, която беше целият свят за мен, и каквито и да са твоите извинения, аз те мразя с една омраза, която не може да замре, която отхвърля всякакво угризение на съвестта. С радост ме изпълват агониите, които преживяваш. Агониите за нея — умиращата. О, боже! Господи! Ударът пада върху собствената ми глава.
— Умираща! — каза Малтрейвърс бавно и потръпвайки. — Не, не… тя не е умираща… но какво си ти тогава? Нейният убиец! А какво трябва да бъда аз? Нейният отмъстител!
Надвит от собствените си страсти, Цезарини потъна в един стол и покри лицето си с ръце. Малтрейвърс закрачи мрачно из стаята. Настъпи кратко мълчание.
Най-после Малтрейвърс се спря срещу Цезарини и се обърна със следните думи към него: