Малтрейвърс, напускайки вилата, забравяше, че Алис беше без пари и сега, след като видя, че престоят му надалеч ще продължи неопределено време, той изпрати една сума. Няколко сметки бяха неплатени — имаше да се дължи известна част от наема и Алис, както й беше писано, даде на старата жена банкнота, с която тя трябваше да изплати малките дългове. Вечерта, когато донесе на Алис остатъка, добрата дама изглеждаше твърде бледна и развълнувана.
— Какво има, госпожо Джонс? Да нямаш новини от него… от… от моя… от твоя господар?
— Драга госпожице, не — отговори госпожа Джонс, — как бих могла да имам? Не искам да те плаша, но е имало две разбойнически нападения в съседство с нас.
— О, слава Богу, че това е всичко! — извика Алис.
— Недей бърза да благодариш на Бога, госпожице; това е ужасна вест за две самотни жени като нас, всичките ни прозорци са до земята! Виж, когато развалях банкнотата при господин Харис, в големия колониален магазин, където всичките бедни хора правеха покупки за утре — беше събота, втората събота от заминаването на Ърнест — всички говореха за разбойничествата през миналата нощ. Те са нападнали Бети… ти познаваш ли Бети? Тя е една много почтена жена, която е прекарала много, и която пие чай с мене всяка седмица. И докато Харис ми разменяше банкнотата (моля, провери, госпожице, вярно ли е) — един грозен човек, който беше до мене, така беше втренчил погледа си в парите, щото аз бях готова да се закълна, че ще ги сграбчи, прибрах ги набързо и си излязох. Но ще повярваш ли, щом излязох на уличката, случайно погледнах назад и видях как грозният човек тичаше като луд зад мене! О, изпищях и младият Добини, който прибираше воловете си от полето, се завтече към мене, и кравите също — Бог да ги благослови! Тъй че грозният човек се спря, а аз се втурнах през вратата и се прибрах у дома. Госпожице, ами ако бъдем ограбени и избити?
Алис не изслуша внимателно цялата тази реч, но това, което чу твърде малко се отрази на силните й селски нерви, нито пък я стресна шумът, който госпожа Джонс произведе с двойното заключване на всичките врати и със затварянето на всичките прозорци — операция, която трая цял час.
Най-после всичко затихна. Госпожа Джонс беше легнала и забравила в обятията на съня преживените ужаси, а Алис, след като се беше качила горе, се съблече, помоли се, поплака и с още мокри от сълзите очи се отдаде на мечти за Ърнест. Полунощ беше минало — часовникът удари отдолу един, без да бъде чут. Луната беше залязла — бавен и тих дъждец падаше върху цветята, тъмни облаци се събраха на небето.
През това време откъм прозорците на гостната стая долу долетя глух непрекъснат шум от стържене, предшестван от слабо звънтене на парчета стъкло върху чакъл. Най-после шумът престана и предпазлива светлина се появи по пода; още един момент и двама мъже бяха в стаята.
— Тихо, Джон! — прошепна единият. — Нека разгледаме първо!
Фенерът, който не осветяваше добре, не показа на разбойниците нищо, което да задоволи тяхната алчност. Книги, ноти, столове, маси, килими и маши, при все че биха били доста ценни сред инвентара на един магазин. Двамата измърмориха едновременно по едно проклятие.
— Джон — каза същият мъж, — трябва да приберем лъжиците и вилиците, а след това да потърсим парите. У старата жена имаше доста пари.
Съучастникът кимна одобрително с глава — фенерът беше наново засенчен и с безшумни стъпки двамата излязоха от стаята. Няколко минути изминаха, докато Алис се събуди от силно изпищяване — тя се сепна, но всичко отново затихна, може би беше сънувала; нежното й сърце биеше силно отначало, но постепенно се успокои. Благодарение на добродушния характер, който бе по-чувствителен, отколкото страхът й, тя предположи, че госпожа Джонс е болна и реши да отиде при нея. Когато започна да се облича, чу ясно стъпки и странни гласове в съседната стая. Сега бе съвсем изплашена — първият й инстинкт й диктуваше да избяга от къщата, а следващият — да затисне вратата и да извика силно за помощ.
Но кой би чул нейните викове? Тя се спря и, колебаеща се, бледа, трепереща, седна на края на леглото. Силна светлина се промъкна през пукнатините на вратата — още един момент и груба ръка я сграбчи.
— Хайде, момиче, не се бой, няма да ти причиним зло, но къде е златото… къде са парите?… Старата мома каза, че са у тебе. Дай ги!